Видин - вечен страж
Аз обичам Видин - Видин, в който израснах
и където родих се сред толкова много слънца,
със свещеният плам на това що не гасне:
"В недрата на мойто сърце искри любовта!" ...
Броя си парченца от сърцата,
които разбих заради тебе...
И трия сълзите от лицата,
които проляти са за мене...
Предврително да им спестявам болките, ...
Тост.
За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,
лишени от витлата си безбрежни,
отрязани във името на Нещото,
което определя дневното и нелогично иска да лети... ...
Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна!
Поглеждам към разпръснатите листи - ...
ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...
От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло. ...
Историята на малкия Цецко ме потресе.
Цяла седмица, вечер като затворя очи
виждам пребитото дете
и си задавам въпроса: „Защо?”
Нощта поглъща сивия градец, ...
МОНЕТА
Телефонът до тебе запъхтяно звъни.
Търси те другият, нахалният, казваш.
Говори, че без любов са твойте дни.
А той трупа пари в жадната пазва. ...
Замислена, тъжна, с разбити мечти,
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях. ...
ПУСТИНЯ
Между редките спящи оазиси прашни
този свят е пустиня с напукани устни.
Тук самумът е бог, тук са жегите страшни
и миражите скитат далечни и пусти. ...
Когато мъжете не могат да плачат,
но им заседне оня възел на гърлото
и се заглеждат из сенките в здрача,
и нито дума по мен не захвърлят...
Когато даже димът на цигарата ...
Сълзите ми твоите длани посрещат
Сълзите ми твоите длани посрещат
и мигом по бузите устни трептят.
Говориш с усмивка, разказваш ми нещо,
но бяга от мене далеч мисълта. ...
Два часа за изложба, малко поезия, чаша вино
и усмивки с познати…
После - децата, жената, къщата - и
току виж – дошла неделята.
Вечно бързам, без почивка, ...
Омръзна ми да пиша за любов,
макар че радвам се, че имам тебе
и всеки ден с усмивка си готов
да спреш край нас изтичащото време...
И както казват - любовта е вирус, ...
„Гаснех като пламък, докосващ се до остро късче лед... Плаках, виках, губех се в дълбините на безразличния ти поглед... Кой щеше да се вгледа в мен, както ти никога не направи...?”
Знаеш ли...
Видях я...
Обърнах се и я зърнах… За един единствен, кратък миг от вечността...
Усмивката, която отне дъха ...
---
Днес разбрах, че награда за тихо, среднощно мечтание
не се търси насила, не идва след заповед строга.
Ти внезапно нахлу — като мълния в свят ураганен
и сърцето потрепна — бе плод между тръните в глога. ...
Измисли ме, Живот! Стига аз съм измисляла тебе
до последната радост и болка, миг, стон и път,
до несрещната обич, до потърсена рана, до трепет,
с който по-различен и тайнствен изгрява денят.
Измисли ме! Не крехка и слаба, прозрачна и тиха, ...