Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
ще ме понася блян.
А сутринта, щом своите отворя, ...
И лятото ей тъй си тръгна,
като неуловим в съня ми миг.
Целува ме със матовата четка
и в спомена рисува моя лик.
Не си е тръгнало, под клепки жарки ...
Там някъде любовта е красива!
Има място в света необятно,
което само малко от нас ще открият.
Място уютно, приятно,
където длани и сърца ще се впият. ...
Един есенен лист те догони сега
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...
Жестока, непреклонна, безпощадно мачкаща,
огромна и злокобна, постоянно чакаща,
моментът тъй удобен, от нея тъй желан,
готова да удари със силата на боздуган.
Моментът днес настъпи, щастлива днес е тя, ...
Светлината бавно си пробива път
и малкото прозорче грейва озарено,
а душата празна, изправена на кръстопът,
ридае в стонове болежни.
И тъй минаваха и дните - ...
Повече от нощните звезди в небето,
стиховете ми за теб, любов, нямат край.
Повече от всичките вълни в морето,
те са единствено за теб, винаги знай.
Ти си сърце от обич в моите длани. ...
Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.
Живот, по-кратък от една година, ...
Ние, хората, не ценим краткия миг,
който любовта ни дарява.
За нея нямаме място в живота си сив,
щом банковите си сметки при нас не оставя.
Като бездомница днес, тя обикаля навред ...
Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове! ...
Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите. ...
Варварска самота. Креят моите нощи.
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Във времето, кога до Стамбул града
единствено със “Ориент експрес”
се ходело, една белгийка млада
със своя кавалер, мосю Лепрес ...
Една звезда ти пращам в мрака,
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля. ...
АПОКАЛИПСИС*
Qui vivra verra*
... И веднъж ще се втурнат от нищото Гог и Магог*,
(щом пророците казват, навярно така и ще бъде),
бяла ангелска рат ще надуе небесния рог ...
Защото любовта е вдъхновена,
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам ...
Любима, погледни навън, дъждът вали.
Как чукат капките в стъклото.
Будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се, чуваш ли, ела. ...
Забравил бях, че клоуните плачат,
но глупавият грим дори не трепна...
По него и сълзи не се закачат,
щом тъпата усмивка там му лепнат...
Ехти смехът, ала у мен е пусто ...
Животът ми — картина на Дали —
ентропия от лед и от жарава.
И всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...
Душата ми — разнищено въже — ...
Целунах те за "Край" и си отивам,
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,
за тебе вече спира да боли.
Ще помня допирите и усмивките, ...