Poesía de autores contemporáneos

254.5K resultados

Ще догоня лятото 🇧🇬

Ще догоня лятото
Застудя и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!... ...
813 10

Есента дойде 🇧🇬

Есента дойде.
Тази сутрин я усетих.
Вместо лека блуза,
шлифера си взех и навън излезнах.
В парка падаха листата ...
1K

* * * 🇧🇬

имаше преди
любов в очите ми,
имаше преди
нещо, което
наподобява искри, ...
546 3

Погубена любов 🇧🇬

Дойде с разцъфването на лалетата.
Със полъха на пролетта роди се.
На всяка стъпка падаше като хлапетата
и твърде бързо умори се.
Крилете ти се счупиха във полет. ...
725 1

Самодивски дантели 🇧🇬

Не оправдавам твоето очакване
да стъпвам самодивски, по тревите
да разпилявам стихове любовни.
Не са ми с руси кичури косите.
Не пея песни, от които тръпнещ ...
784 1

Генерал Васил Делов 🇧🇬

Герой от Балканската война
не стана почетен жител на град в нашата страна.
Освободителят на Кърджали - отхвърлен.
В морето на забравата от ДПС бе захвърлен.
Хора, исторически личности почитайте ...
676

Тя и Той 🇧🇬

История имам една,
но как да я разкажа
без слова.
За мъж и жена с
интересна съдба. ...
686

Магали` 🇧🇬

Магали`
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния ...
654 3

Златна есен 🇧🇬

Златна есен
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...
1.7K

* * * 🇧🇬

Мълчанието понякога изрязва
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...
712

Кехлибарена есен 🇧🇬

След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...
963 9

* * * 🇧🇬

Разсъмване...
Блясък!
Припламване...
Трясък!
Блещукане... ...
628 2

Няма те 🇧🇬

Какво направих, за да го заслужа?
Къде изчезна ти?
Аз плача...
... а ти се смееш.
Обичах те и още те обичам, ...
1.2K 3

Не мога 🇧🇬

Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
2.1K 17

Есенен пасианс 🇧🇬

Танцуват листата от вятър подгонени,
ту Менделсон, ту пък прощално танго,
във танца природата тъжно заплаква
и в капки дъждовни излива тъга.
Есенни багри подрежда земята, ...
1K 17

Скоростта на Ангар 🇧🇬

СКОРОСТТА НА АНГАР
“Поетът е вселенски параход” /В. Станков/.
“Две неща са безкрайни – глупостта и Вселената.
Но за Вселената не съм сигурен.” /Айнщайн/.
Поетът бил “Вселенски параход”?! ...
1K 6

Есен моя, пъстроока... 🇧🇬

Есен моя, пъстроока...
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа... ...
748 1 4

Приятелка 🇧🇬

Тя беше там във радостта,
там и с мене искрено се смя.
С успеха мой гордееше се тя,
тъй както горда е една сестра.
Беше там, от мен така различна - ...
1.4K 3

Есенна соната 🇧🇬

Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми, ...
985 2

Белите листове 🇧🇬

Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
554

Облаците предвещават, ще вали 🇧🇬

Облаците предвещават, ще вали
и нямам нужда от прогноза,
за да видя, че започва да гърми
в душата ми поезия и проза.
Стих в писмо и самота ...
568

Неразпилени 🇧🇬

Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...
842 1

За кой ли път - по верен път 🇧🇬

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ - ПО ВЕРEН ПЪТ
Повече от 22-ве лета,
“Бг“ политическия Е-Л-И-Т,
Води България до Ф-А-Л-И-Т.
---------------------------------------------------- ...
782

Август през Октомври 🇧🇬

Не знам какво,
но нещо се обърка!
Уж е октомври,
а навън е пек!
Дали пък август нещо склерозира, ...
881 10

Довиждане, лято 🇧🇬

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени! ...
2.1K

Орехче да посадиш 🇧🇬

Орехче да посадиш
Разчупвайки черупката от чувства,
във орехчето пускаш светлина
и ядката му беззащитна схрускваш,
превръщайки го в някаква храна. ...
801 3

Нощта притихва 🇧🇬

Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...
1.2K 2

Осъвременена приказка - II 🇧🇬

Не бе той принц, не беше тя принцеса,
по пътя си случайно се откриха.
Тя беше май объркала адреса,
а той пък явно бе объркал стиха...
Защо поеха заедно? Не знам. ...
818 1 5

Да пиша не обичам 🇧🇬

Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
515

* * * 🇧🇬

Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди? ...
881 3

Любов и канела 🇧🇬

С тихи стъпки тихо излезе,
не се обърна, затвори вратата.
А слънцето сякаш залезе,
скри се зад облак луната.
Напусна леглото горещо ...
898

След финалната „ръка“ 🇧🇬

И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий ...
749 5

Не жена 🇧🇬

Без любов във бездната потъвам,
без любов не знам да съществувам!
Без любов съм в пълна тъмнина
и кръвта ми става на вода!
Без любов не мога и да дишам, ...
772 2

Късната есен 🇧🇬

Синьо небето по здрач посивя,
навярно дъжд ще вали призори,
или над сухите вече нивя
в сън ще полегнат бели слани.
Вятърът палав във шепи с листа ...
837 1 5

Писмо 🇧🇬

Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси: ...
1.4K 4

***** 🇧🇬

Омайна нощ от мирис на канела
и пушек от сандалово дърво,
една жена, косите си разплела,
и нежна малка чаша със бордо...
Луната е огромна, но е блага ...
1.4K 5

* * * 🇧🇬

Не се ли умори само да гледаш?
Не се ли умори да мълчиш и бездействаш?
Не се ли умори да склоняваш глава,
сякаш нищо не е станало?
Защо веднъж не подадеш ръка? ...
819

Невъзможен гост 🇧🇬

НЕВЪЗМОЖЕН ГОСТ
Залязва слънцето и в клоните на ореха
навива приказно кълбо златиста свила,
нощта прихлупва шепи и в небето горе
до хоризонта тъмно кадифе разстила ...
805 5

Макар и за ден 🇧🇬

сиви силуети
назад
се движат към мене
плаши ме миналото
връщащо се време ...
726