Poesía de autores contemporáneos
Есента дойде 🇧🇬
Тази сутрин я усетих.
Вместо лека блуза,
шлифера си взех и навън излезнах.
В парка падаха листата ...
* * * 🇧🇬
любов в очите ми,
имаше преди
нещо, което
наподобява искри, ...
Магали` 🇧🇬
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния ...
Златна есен 🇧🇬
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...
* * * 🇧🇬
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...
Кехлибарена есен 🇧🇬
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...
* * * 🇧🇬
Блясък!
Припламване...
Трясък!
Блещукане... ...
Не мога 🇧🇬
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
Есен моя, пъстроока... 🇧🇬
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа... ...
Белите листове 🇧🇬
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
Довиждане, лято 🇧🇬
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени! ...
Нощта притихва 🇧🇬
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...
Да пиша не обичам 🇧🇬
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
* * * 🇧🇬
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди? ...
Не жена 🇧🇬
без любов не знам да съществувам!
Без любов съм в пълна тъмнина
и кръвта ми става на вода!
Без любов не мога и да дишам, ...
* * * 🇧🇬
Не се ли умори да мълчиш и бездействаш?
Не се ли умори да склоняваш глава,
сякаш нищо не е станало?
Защо веднъж не подадеш ръка? ...
Невъзможен гост 🇧🇬
Залязва слънцето и в клоните на ореха
навива приказно кълбо златиста свила,
нощта прихлупва шепи и в небето горе
до хоризонта тъмно кадифе разстила ...