Изниза се слънцето заедно с пясъка
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
Една история между мъж и жена.
Една мечта, зародена в детската душа.
Една душа, тъй чиста и невинна като утринна роса.
Една душа, запазена в сърцето на една силна жена.
Един мъж – загадъчен и страстен, нахлуващ в нощта, ...
http://www.youtube.com/watch?v=I9pRmMARdMQ&feature=related
Потръпване... разливане в палитра
от длани, устни и нозе.
Във танца на очите са огньовете,
със тях достигаме мечтани върхове. ...
От болка се будиш в бялата клетка
и тихо въздъхваш си с облекчение.
Бързо разтваряш белите листчета
и с думи по тях ще търсиш спасение.
Навън запалват дежурната лампа, ...
Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата, ...
Орисани сме да вървим и търсим ПЪТЯ,
през ниски страсти, земна суета...
Съзнаваме ли, че това пътуване
е всъщност път към нашата душа?
Години страдаме и търсим ...
Поглеждам те, изпиваш ме с очи,
душата ми не спира да крещи!
Не знам коя съм, нито ти какъв си,
а често срещам те в съня си.
Дали те искам... трудно е да кажа - ...
И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле
Есенна тъга целуна
с бледи устни дефилето.
Зазвъня протяжна струна.
Ято жерави засвети ...
Коя чаках буден по цели нощи,
повтаряйки тези думи на глас:
„За теб последно мислех снощи
и вече няма нищо между нас.”
Взимах лекарства за спокоен сън ...
Не искам да съм твоя тишина.
Влуди ме оглушеното бездумие.
Взривих се с вик. И дълго над света
валях в порой от премълчани думи.
Говорех с теб... Бе странен монолог. ...
Във някой иден ден ще се разсъня...
Вода със шепите в лице ще плисна.
А после одеялото ще сгъна
и ще запаля старото огнище.
Светът ще стане видимо приличен, ...
Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..
А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход! ...
Сънищата ми сънуват твоите!
Обаче много будно ги сънуват!
И ги живеят като някак собствени.
И ги умират като някак чужди.
В черупчестата им обвивка е затворена, ...
Живея те... часовник съм от тлен,
тиктакащ с пулса на сърцето ти -
събуждаш времето във мен
в секунди - пръски звездометни...
Живея те... цветец от корен див, ...
Залагам и последната си вяра,
да мога на тъгата да платя
невярата и на съмненията наема
и сметките големи на страха.
Залагам себе си, за да се върна в себе си, ...
Чувам пак какви ли не думи,
има ли смисъл всичко по между ни?
В мене бунтуват се глава и сърце,
иде ми да ги изтръгна с двете си ръце.
Отвън всичко е различно, нали, ...
Тишината е сковала поляни, гори.
Изгубена във времето любов...
Вятърът свири, вилнее още от зори
и светът за промяна е готов.
Огнени листа танцуват за последно, ...
Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!
Не се стоплих от призрачни пламъци, ...
Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли, ...