Poesía de autores contemporáneos
Ангел с дяволска душа (акростих) 🇧🇬
Н-0 в заблуда живях,
Г-ризат ме страхове,
Е-дин-единствен грях
Л-юбовта ми бе. ...
Във ръцете си 🇧🇬
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...
Мeта 🇧🇬
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...
Надеждата 🇧🇬
Светът е огън,
който ни изгаря
безмилостно
в надеждата. ...
Желание 🇧🇬
Нима ти пак си в плен?
О, сърце, кажи, кого избра?
Нима от дума на разбра?
Пак не ме слушаш, нали? ...
Под кръпките от упорита глупост 🇧🇬
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
Зов за раздяла 🇧🇬
и виждам двойка ръка в ръка.
Вървят и те безпощада по пътеката такава.
Изведнъж шум се чу...
сърце разбито изсумтя. ...
Поетеса от нов тип 🇧🇬
Станах поетеса –
участвам в процеса
за гласност-перестройка
и ПАЛ-СЕКАМ настройка… ...
Луната и аз 🇧🇬
Защо пак е сърдита?
После закачливо ми нашепна,
много тихо извини се.
Полегнала е в прегръдките ...
Ръка за ръка 🇧🇬
Аз и ти, две деца в дъжда,
две видения нежни и девствени,
с преплетени пръсти, с туптящи сърца,
наблюдавахме изпадалите, есенни кестени. ...
На "по чашка" с времето 🇧🇬
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...
Моите есени 🇧🇬
То вярно, че земята беше суха,
но вече три дни, дявол да го вземе,
не се ли наваля, не се надуха?!
Китайските обувки се пробиха, ...
Дете на улицата 🇧🇬
от слънчев лъч огряно то блести,
аз до него поседях
и в този миг очите прелестни съзрях.
С детето малко поседях ...
За теб 🇧🇬
безкрайни години?
Пропиляни, тъжни и сиви.
Живеех живот във заблуда,
с изкуствено щастие подсладен. ...
Навсякъде е есен 🇧🇬
Заесеняват дните, окъсяват
и сенките се удължават.
Асмите пожълтяха и осите настървено
надупчват медения кехлибарен сън на гроздето. ...