Poesía de autores contemporáneos
257.6K resultados
Но как да се науча... 🇧🇬
Когато искам нещо да се случи,
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...
1.2K
15
В очите му 🇧🇬
Все тъй се реди открай време светът:
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...
951
12
Пребледнял Ромео 🇧🇬
Погледни ме, любовнико,
обикнах греха си,
не виждаш ли - пия
кръв от дланта си.
Умирам малко, не боли, ...
обикнах греха си,
не виждаш ли - пия
кръв от дланта си.
Умирам малко, не боли, ...
1.1K
Арт 🇧🇬
И пламъчето се полюшва,
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно, ...
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно, ...
1.6K
1
3
Под моето крило 🇧🇬
Под моето крило ще легнеш ти,
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...
735
1
Прощаване с мама 🇧🇬
ПРОШАВАНЕ С МАМА
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...
1.3K
5
Времето на живота 🇧🇬
Хей, приятел, погледни този свят пълен с тъга и нещастие -
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.
608
Гълъбът на моята тераса 🇧🇬
Гълъбът на моята тераса
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...
1.4K
9
Есенна усмивка 🇧🇬
Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
896
3
Баба Злата 🇧🇬
Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...
1.2K
8
Твърдолинеен материализъм 🇧🇬
ТВЪРДОЛИНЕЕН МАТЕРИАЛИЗЪМ
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...
814
5
Пътища 🇧🇬
Един ден Човекът, тъй както живял,
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...
1.1K
9
Физика 🇧🇬
Физика
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана. ...
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана. ...
1.4K
6
Победата 🇧🇬
Там, където свършва човешкото,
започва свръхестественото!
Там, където свършват силите,
започва Божественото!
Там, където няма надежда, ...
започва свръхестественото!
Там, където свършват силите,
започва Божественото!
Там, където няма надежда, ...
707
1
Къща 🇧🇬
Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...
1K
5
