Разговор със сърцето
Не ти ли омръзна вече, сърце,
за твоите грешки аз да плащам,
да чувстваш каквото решиш за добре
и за най-неподходящия да се хващаш... ...
Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...
Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия. ...
Аз помня думите ти: "Само да се стегна
и почвам нов живот!"
Но нов живот ще трябва и на мене..
Че в стария заседнах. Като идиот!
И идиотско ми е всичко - и нещата, ...
Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...
При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди,
и слънцето... и вятъра дори,
и сянката на нещо несъбудено...
Във тебе диша цялото небе ...
Неосъществено
Последни плачещи акорди. Последен тон, изпят прекрасно.
Едит усмихва се чаровно. Тълпата стене от прехласване.
Валят цветя от обожатели – камелии, рози, орхидеи.
Работник сбира ги до пазвата си, а те се смеят онемели. ...
Млъкни, сърце! Нали ти казах,
че пулсът ти не ми е здравословен!
Не ме измъчвай пак на халост
със ритъма любовно-невъзможен!
Да ти крещя или да плача? ...
Минават мигове, изпълнени с мълчание,
минават мигове, пропити с тъга,
минават мигове, с мисловен диалог запълнени,
минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.
Как съжалявам и колко жалко е, ...
Пътят е стръмен, пътят е труден,
такава е и борбата!
За това се хвърляме ний в нея,
без страх в сърцата!
И се борим ние безпирно, до последния светъл спомен, ...
Изповедта на един мъж, пил от дяволското вино:
- Пийни със мен - учтиво ме покани. -
Боли ме и съм много сам...
А бе изпил три малки кани,
замезвайки със сух салам. ...
Много ми липсваш, но ще се справя,
не се тревожи, не ме мисли,
след година, две, век ще забравя
за това, че с теб приятели сме били.
Още повече липсваш, сърцето се свива, ...
За какво ми е втори живот? За да мразя?
Да наказвам за всичкото лошо във този?
Аз раздавам любов. Откъм злоба съм празен.
И не виждам с очите си нищо мъртво и грозно.
Аз обичам достатъчно силно. Насреща ...
Празна поща изгаря очите ми,
сладка болка се стича в тази душа.
Много тъжни, студени са дните ми
сякаш тихо ме обричаш на тъмнина.
Но въпреки всичко, аз чакам, ...