Човекът сам стои и чака
във тъмното среднощен влак.
Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,
като силни чувства го връхлита пак и пак.
Котешки очи присветват от далеко, ...
Откакто птичките не се надпяват -
дори не се приготвят за излитане,
тя всеки ден по малко оживява
с поредната жилетка за разплитане.
Един живот от времето на Господ. ...
Всяко утро се спъва в клепачи наболи -
уловили гласа ти красив във росата на мислите,
и засвирва роялът на чувствата голи
с черно-бели клавиши, кънтящи по струни от истини...
В романтично ноктюрно душата ми тръпне, ...
и пак без претенции, защото има какво да се пипне, просто това е вариантът , който трябва да е :) приятно четене :)
Кажи ми колко точно е цинично,
ако оставя израненото си име
да легне там, в калта, и да отмина
с високо вдигнта глава и мълчалива... ...
Преди съвсем да опустея от нечаканост.
Преди да се здрача обвита в паяжини
и взора ми да замъглее от самотност,
ще срутя всичките стени иззидани.
Да влезе изгревът навътре в мене, ...
ЧУДОТО НА ВРЕМЕТО
От времето еднопосочно те пристигат
с музика омайна, с поетични глуми,
а от циферблата стрелките ни намигат
и безгрижно чуруликат с тайни думи… ...
http://www.vbox7.com/play:e722c451
Китара съм, китара седмострунна,
прегърната от мургава испанка.
Душата ми в мелодия безумна
излита в мрака син - прозрачна сянка. ...
Искаш днес да ти кажа живота си...
В нощ такава се сипват звезди...
Как да спретна, кажи ми, Кивота си?!
Знаеш ли бел какво е?! Де стои?!
Бельове - туй са гредите ни букови. ...
Не тъгувай...
В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновени. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели.
А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко...
Не тъгувай...
Дните отминават. Болката оста ...
Не ми обещавай прави пътеки,
дето са пълни с цвят и дъга.
Обещай ми такива, трудни за всеки,
дето не прохождаш просто така.
Не ми обещавай, че ще бъдеш до мене ...
Тя е толкова хубава, Господи,
че не зная дали съществува,
или, свита на топка в леглото ми,
самотата ми в унес бълнува.
Може би, съм измислил ръцете ủ ...
Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.
Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.
И моята стара върба ме гали със клони туй нежно ...
Вдъхнових се отново да пиша.
Да пиша, но какво да пиша?
Не ми се пишат банални неща за любовта,
нито пък ми се пише за радостта.
Не искам темата ми да е философска, ...
Мечтите ми, отчаяни, до ъгъла
ридаеха с наведена глава.
Съблякох ги, над мен се свлече пъкъла
и Дяволът пристигна начаса.
Със него всъщност неведнъж осъмвахме ...
Слънчева музика и цветове.
Имах криле да летя.
Виждах нежен блясък в косите ти.
И очите ти - толкова влюбени. Само в мен.
Шарени думи. Носеха музика. ...
Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?
Пребори ли се с мелници и вятър, ...