Дни на фалш и купища лъжи,
живот обгърнат от тъга и безброй беди.
ТИ, който там горе си, дали видя,
как приятел верен подаде ми ръка?
Познати покрай мен има всеки ден, ...
Прибира Лятото рибарските такъми,
доволно от сезонния си улов –
сто изгреви и залези, без да се напъне,
милион въздишки, благословени с пълнолуние.
Изпрати днеска и последните щастливци ...
Мое малко зайче, на разсъмване
гледам как крачетата ти спят.
Тихо ги целувам преди тръгване,
по нослето ти катери се сънят.
Аз във детските ти шепички оставям ...
Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени. ...
Поглеждам в очите ти и виждам толкова много...
Истината, която се крие зад тях, е толкова чистa и реалнa.
В очите ти виждам светлина, която блести по-ярка от слънцето.
В очите ти виждам приятел, на когото може да се разчита.
В очите ти виждам отражение на блясъка в душата ти. ...
[b]Х[/b] върчило в Небето прекрасно!
[b]У[/b] тро – слънчево, ясно!
[b]Б[/b] ъбря с приятел на двора,
[b]А [/b] край нас – усмихнати хора!
[b]В[/b] ятър косата ми гали... ...
Нямам никакъв шанс да уцеля какъв ли подарък
ще разсее в очите ти тъжния есенен зрак.
Знам, че мразиш рождените дни и се чувствам тъй жалък,
по-нелеп от нагизден сватбар насред гробищен парк.
Всяка дата такава за теб е поредно стъпало. ...
Отшелникът
.........................
Обърка се това, което трябваше да се обърка.
Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.
Реших да взема част от тях и да замина ...
ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
За първи път в живота щом се влюбиш -
мечтите те понасят на крила…
Но щом измамен сутрин се събудиш -
проклинаш се, че си дошъл в света! ...
На певеца в омайния глас месечинка млада се влюби.
И в менче с мълчана вода топна венчето си ружено.
Уви в самодивска трева, водата притихнала гребна
и затъкна по свойта коса седем позвездени гребена.
Прислони отмаляла снага, как заспа - не усети накрая. ...
Животът винаги ни дава
правото на избор и на собствен път,
защото Вселената до днеска не познава
добро и зло, ни прав, ни грешен път.
Какъвто избор да направиш, ...
Къде ще спре пътят ми, не зная,
но иска ми се да бъде у дома,
но не там, където съм родена,
а там, където все ме тегли сърцето
и търсят две очи най-милата земя! ...
Боли, когато гледам как си тръгваш,
боли, когато всичко тук мълчи,
боли, когато всичко живо стихва и чака да се върнеш пак при мен ти.
Боли и болката направо ме унищожава,
но ти така не го разбра. ...
Не го познавам още този мъж,
но той пристига винаги в съня ми
и тялото ми, разлюляна ръж,
събира тихо в шепи, като семе.
Нощта покълва ясна, сякаш ден. ...
Събужда се градът, от сън омаян.
Завесата едва повдига Феб.
Ще тръгна надалече и незнаен,
но няма да е същото, без теб.
Преваля ден. И бягащата муза ...
Слънце нашата стая огрява
и лицето ти то озарява...
Гледам те... Чудя се... Какво ли сънуваш?
Дали на прекрасни картини сега се любуваш?
Или пък музика слушаш отбрана, ...
Едно докосване понякога е чудо.
Променя пътища, променя и съдби.
Кара сърцето да говори.
Подреждат се и много страстни дни.
Едно докосване, горещи длани, ...
Луната в сърп на сцена - осветена,
виж лампа долу мига в градски парк,
под нея - там, на пейка до чемшира -
стоеше "тя" навсякъде бе мрак.
С очи (Зорница) питаше луната, ...
Хората не харесват героичните,
защото не искат да са от различните.
Не могат да вникнат в човешкото сърце.
Защо? Нали красиво е нечие лице?
Любов?! - ха, какво пък е това? ...
На дъното на синьото море,
където не звучи глас земен.
Потънал в дрямка, там стои и ни зове,
на морската сирена замъка вълшебен.
Останала сама, сред елфи и тритони, ...
Времето в ръцете ми изтича
като пясък на самотен бряг.
Нищо, че лудува в мен момиче -
впрегнати, годините са в бяг
и не могат да се спрат. С крилете ...