Последните лъчи на Слънцето се стичат
по хълбока разголен на Деня.
С престорено усърдие Цветята се събличат
и бързат да се потопят в Съня.
Небето търси свойто кръгло огледало, ...
Че душата ми скита безнадежно,
на никой отплата не търся.
Ще погаля твоето лице нежно,
без любов от тебе да прося.
Нямаш вина, че си обречен на друга, ...
Потърси ме в дъжда, който тихо вали.
Не навън... Там е приказно лято.
А сред онзи, различния, в мойте очи,
който ражда сълзи в тишината.
И танцува с тъгата, до лудост пиян, ...
Човек не съзнава, когато греши.
Разбира, щом вече е някак си късно
и с грешките всичко докрай разруши...
Щом болката някак наяве се лъсне.
Дори да се молиш за прошка... Недей! ...
Ти идваш необяснимо и сядаш до мен на леглото.
Аз се правя, че не забелязвам и седя кротко.
Ти с ледена топлина ме милваш и ме галиш.
Аз усещам как започваш да ме плашиш.
Ти със студена усмивка дърпаш одеялото. ...
Едно ключе в душата ти е скрито
и всяка вечер в тъмното блести,
и в сънищатата мои - сякаш скита
с магията на твоите очи.
И щом успея с дъх да го докосна, ...
Отпратих те. А още те сънувам. Сякаш в мен е
кодиран таен файл, на който ти си програмистът.
От мои посегателства надеждно защитен е
и влизаш там, когато или както си поискаш.
Променяш ме. Отвътре. И по малко. Пренареждаш ...
Не може обич с думи да се мери…
Не може обич с думи да се мери,
че те по нейната повърхност плуват.
И никоя от тях не ще намери
пазар, където чувства се купуват. ...
Запролетя. И пред отворения ми прозорец
врабчетата започнаха да се надпяват.
Аз гледам ги през спуснатите щори,
наситена със завист,
как мъжкото начало в тях говори…. ...
Изпивам до дъно горчивата чаша,
пълна със злоба, горчилка и срам.
Вадя томахавката и започвам войната
срущу тъгата и омразата, слабостта и суровата сган.
Като камък, лежащ на сърцето, седи ми ...
Не вярвам в свършека на битието!
Дали Земята спирка е последна,
не питам!... Ала бие в мен сърцето
с надеждата – за миг да те погледна,
в молитвен сън да срещна твоя поглед, ...
Заключвам тихо вратата на реалността
и в ръцете топли на Зефир понасям се.
Врабче съм, сгушено на рамото му,
за миг съм Флора. Сънят ми по детски
очи отваря във вятърната му коса. ...
От корена до вършето се вдига
филизът на дедите мои, млад
и слънце с хлорофила бавно влиза
в зелените листа със сока благ.
От вършето към корена си слизам ...