Poesía de autores contemporáneos
Пиша все... 🇧🇬
Вече се
мръква.
Моят стих —
гълъб тих — ...
Спомен 🇧🇬
Отиде си и нищо не остана,
прах по лавиците и самота тежи.
Танцуват сенки по стените и залъгващо припряна,
слънчевата светлина се скри. ...
Какво е Безкрайност 🇧🇬
– А знаеш ли, татко, какво е Безкрайност? –
с въпроси обстрелват ме пак синовете.
– Домът на звездите и вечна потайност –
измъквам се гузен, спасил авторитета... ...
Морски полъх 🇧🇬
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...
Раницата с мечти 🇧🇬
в тъмнината,
канал съзрях в далечината,
не достатъчно голям,
но побиращ моя блян. ...
Мисли 🇧🇬
и търсим приликата с нас.
Изпиваме с надежда всяка дума,
тъй, сякаш са написани за нас!
Какво ли търсим? ...
„Прави каквото можеш с това, което имаш там, където си!“ 🇧🇬
насред сивите павета.
Ти как поникна тук в тази мръсотия,
в безводна сухота? – зачудила се птицата!
А ти как тук дойде в този глад, негостолюбие? ...
Моята любов 🇧🇬
като сЪлзи по лицето на морето,
близост след неистова вражда
и пауново перо, което
е един забравен талисман - ...
Мародерите: Лап 🇧🇬
Сириус Блек.
Помня дните в килията. Помня страха.
Помня спомените на ужас и огън студен.
Помня плашещата, мрачна, злокобна тишина. ...
Нека да пее Пенка 🇧🇬
Като ми пееш, Пенке,
знай, че те подслушвам,
с чана зънкаш, бенке,
но аз си се ослушвам!... ...
Наглостта на един мъртвец 🇧🇬
раните, белезите, болките
и да сравним -
кой колко е обичал,
кой колко е живял, ...
Камъкът 🇧🇬
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.
Камъкът, изграждащ планината, ...
Догарям... 🇧🇬
Точно, безмилостно ти прегори ме -
във моите вени днес плува любов,
превърнах се в огън, във факла на дните
белязала яростно изгрева нов... ...
Дете и рибка 🇧🇬
с очички като мъниста.
Гледам те и ти се радвам
с риск да цопна и падна.
В твоето царство чудесно ...
Да бройкаш кака 🇧🇬
Тези свалки аз ги знам.
Да бройкаш кака - непозната.
И мислиш се за пич голям.
Голям играч си, ама друг път! ...
Повярвах си, че съм поет 🇧🇬
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да, ...
Душа 2 🇧🇬
Стихче исках да напиша,
исках в него да опиша
твойта хубост, красота -
невъзможно бе това. ...