Poesía de autores contemporáneos
Шишарка за спомен от зимата 🇧🇬
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...
Животът ми е пълен с изненади 🇧🇬
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...
Tрансплантация 🇧🇬
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
Ще ставам простак 🇧🇬
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
Юри, космосът, планетите и всичко останало 🇧🇬
гледаше със обич Юри.
Там летеше със мечтите
сред планети, все сладури.
Някои, от шоколад, ...
Нашето космическо пътуване 🇧🇬
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
Къде ли си, принце мой? 🇧🇬
Чакам те отдавна...
Жаби целувах даже!
И дори това
не можа ...
Котарачето Валерий 🇧🇬
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...
Издраскано на крайпътен камък 🇧🇬
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...
Разпокъсани чернови 🇧🇬
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...
Детето в нас 🇧🇬
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...
Да си говорим за любов 🇧🇬
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Ще ти разкажа за едно сърце, ...
Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение 🇧🇬
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
В голямото междучасие на живота 🇧🇬
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
Иванчо и Марийка 🇧🇬
Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език. ...
Лицето на времето 🇧🇬
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.
Лицето на времето има прекрасни черти. ...
Алхимия на простите неща 🇧🇬
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...
Списъкът на мръсните поети 🇧🇬
Навярно в дълъг списък от поети
и мене ще ме турят някой ден –
цар на безброй словесни пируети,
един човечец – най-обикновен. ...
Oбич, за която да умреш 🇧🇬
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...