Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Бели мисли 🇧🇬

Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...

Ranrozar

Poesía » De amor, Del paisaje

751 5 14

На Юри – пожелание 🇧🇬

С русороби се ти занимаваш
и с подобни на тях се разправяш.
На ,,европейците" аз ще да скоча,
след като бутнаха МОЧА.
Аз харесвам Европа, Русия, ...

байГецан

Poesía » Civil

1.2K 1 2

Разпознавка 🇧🇬

Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.
Първата го проверила. ...

valiordanov

Poesía » De humor

1K

Да сме наясно 🇧🇬

Преди да се отъждествите със съдии
и да решавате съдбата ни,
поне ръцете си измийте,
че малко са изцапани.
Преди да се вживеете като палачи ...

izi55

Poesía » Otra

807

Другата причина за снега 🇧🇬

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук. ...

yotovava

Poesía » De amor

589 6 7

Въпрос към Левски 🇧🇬

Кажи ми, Дяконе, ако знаеше как днес
живеем, като листни въшки по листата
отдадени на дребнотемие и малко секс,
забравили платеното за свободата,
загърбили заветите изстрадани, ...

mislitel

Poesía » Civil

903 2 26

Буря 🇧🇬

В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...

Algol

Poesía » Del paisaje, Filosófica

618 1

Смъртта му е вдовица 🇧🇬

/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Filosófica, Civil

665 2

Събуди се Апостоле 🇧🇬

За това ли се бори, Апостоле?!
За това ли увисна на бесило самотен
и ти пяха молитва премръзнали гарвани
без да чуе народът ти тихия зов?!
Колко време изтече, Апостоле, ...

bojenski

Poesía » Civil

987 2

Само смелият високо лети 🇧🇬

САМО СМЕЛИЯТ ВИСОКО ЛЕТИ
Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
облаците в слънце прероди,
нов изгрев от залеза сътвори. ...

Rimoza

Poesía

1.1K

Далечен Декември 🇧🇬

Всеки път видя ли те
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...

Ася.1

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre

757

Един красив и само мой Живот 🇧🇬

ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...

Валери_Станков

Poesía

408 2 2

Ще се събудиш и без мен 🇧🇬

ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...

yotovava

Poesía » De amor, Formas fijas

591 1 4

И все тъй вярвам в чудеса 🇧🇬

И ВСЕ ТЪЙ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...

Валери_Станков

Poesía

419 3 3

Българи? 🇧🇬

Да бяха хвърлен камък, да умея
от думите да вдигна барикади.
От срам страните мои аленеят!
Един народ сме уж, а ми се гади.
За нещо си там някой каканиже, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

1.1K 3 6

Путаните 🇧🇬

Не сме страна… а истински бардак,
със евтини съветски проститутки:
На всеки километър сме… с фатмак,
готов да ни оправи за минутки.
От всеки ъгъл дебне, рублофил. ...

Yuri

Poesía

1.1K 7 16

В моя свят няма Никога 🇧🇬

В МОЯ СВЯТ НЯМА НИКОГА
На греховния облак, раздиплил дъждовни завеси,
ще изпия сълзите, защото е плакал за тебе.
И когато последният ангел над мен се надвеси,
ще повдигна очи от предела на тъмния хребет. ...

yotovava

Poesía » De amor

1.1K 5 13

Картичка от нощна Варна 🇧🇬

КАРТИЧКА ОТ НОЩНА ВАРНА
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...

Валери_Станков

Poesía

789 3 6

Накит 🇧🇬

С накит на име
„Обичам те, стих!“ любовта
се закѝчи! -
Накит, пред който
от време оно̀ се и ...

rhymefan

Poesía

428

... ще е случайно... Някъде отвън... 🇧🇬

Кълна се, че започне ли да мръква,
сърцето, че е живо дава знак.
В душата ми е тихо, като в църква
и стари песни пускам. Пак и пак.
Кълна се, че мълчах те много дълго ...

Patrizzia

Poesía

457 3 5

Буря 🇧🇬

На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...

Орионски

Poesía » Del paisaje

797

Останете в България! 🇧🇬

Останете в България, млади надежди,
раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.
Посейте сърцето си в родни простори, ...

natiii

Poesía » Civil

666 2 1

Изгубвам се 🇧🇬

Безразличието тихо прокарва тунел,
по който спомените прозират.
В дъното вижда се крайната цел-
две души без път резонират.
Сънищата мълчат в отговор необясним, ...

Bendida13

Poesía » De amor

746 1

Матема(тик)а 🇧🇬

Кошмар сънувах тази нощ:
пред мен чертожни инструменти;
формули за радиус и площ,
ъгли, катети и проценти…
Бях на изпит - в университет. ...

Lui

Poesía

936

Разплакана свобода 🇧🇬

Как да пиша лесно днес, когато
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...

zelenaradost

Poesía

526 1 2

Сами 🇧🇬

Сами
Ти пак не спиш. Отново си сама
и бавно те убива тишината!
Единственият пристан е нощта
за твоя сън, сърцето и душата! ...

gogata622

Poesía » De amor

781

Зомбиране 🇧🇬

По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...

valiordanov

Poesía

549 3 3

Моята майка 🇧🇬

В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван, ...

vega666

Poesía

590 10 6

Едно небе в очите ти ще слезне 🇧🇬

На хвърлей е небето, хвърлей само
и гарваните черни са си същите.
Бесилото извива черно рамо,
опушени и посивели къщите,
те помнят онзи кобен февруари, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

624 3 1

Махленско 🇧🇬

По залез слънце, в късен час -
скиторят вън - човек и куче,
нехаейки- какво нощта
ще каже, щом за тях научи !
Те чакат - първите звезди- ...

vui4oto

Poesía

753 4 3

Страст 🇧🇬

Страст описана в изгнание.
Страст ли бе, а все в незнание.
Страст поисках с колебание.
Страст получих по желание.
Страст поисках и от теб. ...

Yoncy

Poesía

669 3

Смъртта на Альоша 🇧🇬

в памет на Алексей Навални
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Civil

788 2 22

Молитва за Дякона 🇧🇬

В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите, ...

reinbow

Poesía

887 4 4

Извор 🇧🇬

Ти си дъждовен извор и океан.
Във вените на живота течеш.
И капеш я по челото по обяд,
я под очите вечер изтичаш.
Ти си искра и пожар. ...

Wildhorse

Poesía

674 1

Не ни събуждай, Дяконе, недей 🇧🇬

Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета и от европедерасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...

КрасимираЧакърова

Poesía

808 11 12

На попрището жизнено към края 🇧🇬

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...

Валери_Станков

Poesía

448 2 1

Пазители 🇧🇬

От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...

ЛюбимаМаеркова

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre

637 1

Нявга и Сега 🇧🇬

Нявга в ДС-досиетата с кламери
защипваха ни устите.
Сега с видеокамери скрити
ни душат директно в душите.

Вълшук

Poesía

424

Портфейл 🇧🇬

в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...

Ranrozar

Poesía » Otra

1K 3 5

Споделяне 🇧🇬

Химикал по листа тича,
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...

sensors

Poesía » Civil

660

Poesía de autores contemporáneos

Бели мисли 🇧🇬

На Юри – пожелание 🇧🇬

Разпознавка 🇧🇬

Да сме наясно 🇧🇬

Другата причина за снега 🇧🇬

Въпрос към Левски 🇧🇬

Буря 🇧🇬

Смъртта му е вдовица 🇧🇬

Събуди се Апостоле 🇧🇬

Само смелият високо лети 🇧🇬

Далечен Декември 🇧🇬

Един красив и само мой Живот 🇧🇬

Ще се събудиш и без мен 🇧🇬

И все тъй вярвам в чудеса 🇧🇬

Българи? 🇧🇬

Путаните 🇧🇬

В моя свят няма Никога 🇧🇬

Картичка от нощна Варна 🇧🇬

Накит 🇧🇬

... ще е случайно... Някъде отвън... 🇧🇬

Буря 🇧🇬

Останете в България! 🇧🇬

Изгубвам се 🇧🇬

Матема(тик)а 🇧🇬

Разплакана свобода 🇧🇬

Сами 🇧🇬

Зомбиране 🇧🇬

Моята майка 🇧🇬

Едно небе в очите ти ще слезне 🇧🇬

Махленско 🇧🇬

Страст 🇧🇬

Смъртта на Альоша 🇧🇬

Молитва за Дякона 🇧🇬

Извор 🇧🇬

Не ни събуждай, Дяконе, недей 🇧🇬

На попрището жизнено към края 🇧🇬

Пазители 🇧🇬

Нявга и Сега 🇧🇬

Портфейл 🇧🇬

Споделяне 🇧🇬

Cola