Бера спомени,горчиви и сладки
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна. ...
МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ
Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:
– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.
Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,
томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи! ...
Тази красавица сребърна, нежна
свежда свенливо маслини-очи,
щом я погалят неволно, небрежно
златните слънчеви, топли лъчи.
Ала царува тя в тъмнината, ...
И тъй, отново Любовта,
говори ми във кръвната ми група,
гласът ѝ пàри ми във зной плътта
със топлината на жената скъпа.
И скача ми сърцето за рекорд ...
Събудих се веднъж по тъмно
в светлото ни ново общежитие.
Прищя ми се внезапно да се гръмна
за колегата пък нямаше събитие.
В офис карах нощни смени - ...
Кой ще сложи на Дявола Кръста...
И кой ще избави Бог от кладата!?
Кой вярата Народна ще прегърне...
и с любов живота обвърже.
Кой предаде доброто... ...
Нощта погълна бавно светлината
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая, ...
Беше отдавна, в тъмното бях сам,
а от вълшебна приказка аз знам,
че самодиви бродят в нощи като тази –
безлунни и потайни.
И въпреки, пък може би и затова, ...
„Пътят на петте сърца"
На One Direction по случай 14 години от създаването на групата
Ето дойде дългоочакваният ден,
Часовникът удари полунощ с вик.
Пет момчета събрани в едно цяло, ...
П О П Ъ Т Я 4 3
Селата ни отдавна пустеят,
лишени от звъна на младежкия смях,
закономерно,монотонно,бавно изчезват...
Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях... ...
Ще натисна ръчката
на врата, както хирург скалпел сърцето да отвори
Тихо, бавно, като ловец в спалнята влизам
когато спиш, морето тихо е и мога да акостирам
Бавно, плавно, тихо дишаш, докато спиш ...
И жертвата на доверието е необходима!
Спешно се налага да намерим човек с име:
неопитен и невиновен,като Божий агнец!
Ще воюва Синедриона с този никакъвец...
Ще плаче майка Му и Лазар!Но тълпата ...
Не знам дали, навремето съм падал,
като дете, на своята глава,
но тези дни узнах, че съм пострадал
… умствено… ужасно при това!
На наш младеж, след няколко ракии ...
Залязват години и в пространството чезнат.
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.
Смисъл таи доброто сърце, ...
СЛУЧАЙНИКЪТ ВЪВ ВАШИТЕ КОМПЮТРИ
... не знам дали достойно изживях годините, които Бог ми даде? –
дали пред някого не сторих грях, или натирих някой братец гладен,
дали – свъртял една торба с пари, аз не загърбих просяка пред храма,
дали се будех праведен в зори? – във яслата с родилната си слама, ...
Целуната си тихо във съня си,
носена си нежно на ръце,
от рицаря, магьосника, мъжа си...
чуваш ли душата, май се чувства по- добре!...
Целувана си вечер във леглото, ...
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба, ...
Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...
Чудя се къде ли щяхме да сме сега,
ако не бяхме в прегръдка, сливайки сърца.
Различен живот, различни емоции,
но с теб открих истинската светлина.
Разхождам се сам в дъжда отново, ...
Ако те питат никому не казвай,
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят ...
Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...
Какво като сме скъсали отдавна
на корабчето си зелените платна?
Не виждаш ли как всичко се повтаря
от зимата – почти до есента?
В небето слънцето танцува на кокили! ...
В природата е славната ти сцена,
разцъфват с теб обширните поляни.
В горите лъха свежестта зелена,
ти пръв си лъч във часовете ранни.
Разцъфват с теб обширните поляни ...