БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...
Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...
Бавно заспива кварталът в един вечерта!
Последният тролей - изнизва се безшумно!
В съседното кръчме - редовните пияници бушуват
след глътки от магически вина!
Те са експерти всячески - и Спорт , и Ресторантство ...
Бъдещето ни може да стане чудесно,
просто трябват усилия, грижи, вяра!
Но това, уви, просто никак не е лесно
в този наш свят тъмен, зъл, покварен!
Влекат ни егото и парата, ...
От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...
Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка, ...
Опропастена тишината отразява нощта.
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето. ...
Не съм случаен минувач в живота, даден да живея.
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава ...
Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак, ...
В най-шумните от всички вечери...
В най-светлите от всички нощи...
Когато вечер до огнището,
на най-обичаните масата ще сложим.
Ще се сбогуваме със старата година, ...
Изгубена насред тълпата, оглеждам се и търся брод
да се измъкна от реката на скапания ни живот.
А хората, заровени във себе си, броят въздишките
и някак си неволно, по човешки, земята напояват със сълзи.
И все едно им е, че слънце грее, дали ще завали... ...
Небеса са скрили небето от малката душа
пристрастили го, в реторика на същността.
Тайнства, неразкрити в пространствата прикрити
теории за взривове, недоказано замислени.
Всеки има своя блян в това – ...
Като плевел напъпляш във мен,
късаш малки парченца, пробиваш,
вземаш колкото можеш във плен,
всичко друго с листенца покриваш.
Разранен, дърпам стръкчета бясно, ...
Блаженство би било или товар,
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...