Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света. ...
Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре ...
Спи народът, в тая скрап положен.
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка. ...
Ще се разлистят дърветата, ще разцъфтят.
Ще дойдат птичките в гнездото си.
Ще чуеш ли как малките ще зачуруликат?
Уханието на зюмбюлите ще сетиш ли?
Ще бъдем всички ние като птиците, ...
Някой ден
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта. ...
Има неща, които никога няма да си простя.
Има неща, които разкъсват сърцето.
Има спомени, които изгарят паметта.
Има грешки, които напомнят за непростимото.
Има мигове, които напомнят за миналото, ...
Той живееше в свят, в който нямаше думи
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.
Той пристигаше късно - със надежда в очите ...
Когато седнеш до мен
Всеки път, когато седнеш до мен
… не мога да сдържам думите си!
Искам да изкрещя в лицето ти
(силно, така че всички да ме чуят) ...
Преоткрих те… и пак безследно те загубих
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...
Не те излъгах, че животът ми ще свърши -
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка ...
На днешния ден Професорът щеше да навърши 77 год.
В следващия текст съм цитирала по памет и
подредила в определена последователност
негови изказвания. Те сами по себе си са поезия.
Авторството е негово, аз съм само оформителят. ...
Там - някъде, сред Тихия Океан -
събрани от реки и от морета,
милиардите боклуци на човека
се сбират в смъртоносна страшна сган...
И албатросите капачки и катран ...
Не съм за теб, не си за мен,
но любовта ни тъй е свята.
Копнеем се все повече от ден на ден
и преобръщаме един за друг земята.
Живееш в твоя свят и в моя аз, ...
жироскоп
Затварям се и се въртя във жироскопа,
равновесието търся с бясна скорост;
а спре ли, спира ми дъха, дори кръвта
и аз пропадам сякаш в пропаст. ...
Понякога съм тъжна, няма, понякога съм ручейна вода.
Земята ме попива цяла със своите искри и топлина.
Събуждам се, при теб оставам слънчево море с мечта.
Прегръщам те със ветровете - ти обсипваш ме със нежността.
И някак времето рисува самотен остров в твоите очи. ...
Ти си мисълта, с която заспивам,
Ти си утрото, с което се събуждам,
Ти си човекът, за когото ще се боря,
Ти си жената на моя живот,
Ти си моята усмивка, ...