Октомврийска тъга като за предпоследно.
Младо вино с вкус на пропуснато начало.
Първата пролетна утрин и последните заскрежени целувки.
Бучка лед в гърлото, дето не се разтапя
Тъй бързо, като в чашата с концентрат. ...
Има някой, който мисли за теб!
Има някой, който нощем не спи!
Този някой те обича и на вечна любов
към теб се обрича.
Има някой, който живее с твоите грешки. ...
Уморих се да се усмихвам фалшиво.
Уморих се да плача сама.
Уморих се да бягам от всичко красиво -
с цел да не те нараня!
А ти за мен кога ли помисли? ...
Сутрин очи отварям и усещам липсваш ми.
Ръце протягам и разбирам - няма те.
Сълзи проливам трябваш ми.
Дори насън търся те.
Без теб не дишам, казвам ти. ...
По-рядко си желаем "Хубав ден !".
Навярно лошотията е много.
Подтискат ни със вечно нов рефрен
на делника стоглавите тревоги.
Понякога "Приятен ден!" си казваме... ...
Заваля. Първо с тъжен порой от измъчени риби,
ококорили неми очи, пълни с дъно и пясък.
После плиснаха чайки с учудени клюнове, впити
във последния облак ненужен небесен отрязък.
Бях сега и преди, бях жена и бях още момиче, ...
Прокрадва се един огромен страх,
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни, ...
От теб си тръгвах толкова пъти, безчет,
но ми бяха тесни безкрайните нощи.
Рамене блъскаха мисли и сънят бе отнет
от болка, съмнения, недадени прошки...
Толкова пъти си тръгвах от теб, ...
твоите мисли са топли
моите биха могли да те обгърнат в огън
твоите мечти се разхождат по облаци
моите носят теб и ме разхождат по тях
твоите липси са дълги ...
Отпивам с теб понятие за Вечност –
създаден с огън, присаден във плът.
Най-вечните неща – ЖИВОТ и СМЪРТ,
най-близки са и най са ми далечни.
автор: misan4o ...
Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...
Измъчен при теб аз ще дойда,
ще те погаля с изнемощели ръце.
С мъртвите си крака, пред теб аз ще падна,
ще тупти само моето сърце.
Ще се извърна, към теб ще погледна, ...
Недей да търсиш нежност във очите ми...
Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!
Но потърси остатъците от съдбите ни,
които спяха в чашата, която ти обърна...
И в устните ми не търси горещата ...
Посякох ръцете си, дето посегнаха
към тебе, за тебе...
Избодох очите си, когато прогледнаха
отново за тебе. За тебе...
Зазидах езика си, щом проговори ...
КРАСИВАТА ПРОЛЕТ
Пристъпва със боси нозе по земята,
тъй тихо и нежно цветни звънчета звънят.
Облечена в приказна рокля с цветя от дъгата,
красивата Пролет приветства със песен деня! ...
Започва ли началото на края?
Навън захвана силно да вали!
Обади се забравен стар приятел...
Оставих омалелите мечти...
Завтече се в душата ми тревога... ...