Poesía de autores contemporáneos
За мене ти... 🇧🇬
като блестящите звезди във този мрак,
който превръщат тленното в нетленно,
когато аз пристъпвам твоя праг.
За мене ти си нещо скъпоценно, ...
¡Es la vida, muchacho! 🇧🇬
Да сме здрави, да бъдем любими
и неспирно успехи да имаме-
във мечтаната Райска градина
туй е, казваш, билета за влизане. ...
Безкрай във вечността 🇧🇬
и сърцето открадни ми.
Огънят между нас нека да пламти
и целите да ни изгори!
От страст, жажда, копнеж ...
Плюшено цвете 🇧🇬
Не знам дали ще мога да заспя.
Май пак ще се въртя...
Настръхнал съм като пред бънджи,
но тук, ...
Остави ме на мира 🇧🇬
Не ме остави на мира.
Не спирам да мисля за теб.
Главата ми ще експлодира.
Разкарай се вече от мен! ...
Просто ти - просто аз 🇧🇬
бира, молейки се да
усетя вкуса на
устните ти - не!
Блуждая в Петъчната ...
Как да забравя 🇧🇬
което е карало сърцето ти да бие бързо
и което е причинявало радостни сълзи.
Трудно и доста болезнено дори.
Не можеш с лека ръка да изтриеш всички спомени, ...
Свят 🇧🇬
Ръбът далеч ли е?
Земята под мен е хлъзгава като лед.
Думи изричам, но до теб не достигат
и дъхът ми спира, ...
... по жицата... (... не по Йовков... по Тесла...) 🇧🇬
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход, ...
Прераждане 🇧🇬
аз отново за теб ще живея
Ще те търся безумно във Рая и Ада
и за твойта любов ще копнея…
Всяка буря от снежни ,студени потайности ...
Уличница... 🇧🇬
да посадя в пукнатините ти цветя.
Като оная капка, де по бузата се стича
и стопля супата безвкусна от тъга.
В стъпки плахи аз заключих тихото ...
Във тясната си клетка, в плен 🇧🇬
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!
Това те искат - примирен ...
Наивно 🇧🇬
от клетви, лъгани по здрач?
Светът ми още се люле,
а утрото - какъв палач -
отсича снопче от косата ми, ...
Успало се слънце 🇧🇬
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета, ...
Тъжно 🇧🇬
може би защото пак вали...?
Не. Не е това. Отрова
някаква във гърлото горчи.
Оставя привкус на обида, ...
Има ли полза.. 🇧🇬
принудени от любовта,
заслепени и сложили розовите очила.
Не преценяваме адекватно каква е реалността
и после в пъти страдаме заради това. ...