Poesía de autores contemporáneos
Шантавелско 🇧🇬
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.
Търсим се само с копчета, ...
1. Уроците на Нора – Въведение 🇧🇬
шестгодишно, сладкодумно.
Знае да чете и книжки –
малко срича, ала нищо!
На уроците набляга – ...
Подаръкът на джина 🇧🇬
сбъдват боговете нашите желания,
ала без да мислим в бързината,
вместо задоволство, викаме бедата.
И така отдавна алчен господар ...
Хайку, танка (природа) 🇧🇬
Топло стана в
студената пощенска
кутия; дойде
писмо отдалече през ...
Монолог на един повехнал "мъжага" -1 🇧🇬
но все за лакърдийка ще ми стигне.
Езикът си веднъж, а после дваж
изкълчих с него. Казвам без намигване.
Учительница имах си една, ...
Пиано 🇧🇬
толкова вълшебни!
Нежно душата гали
със клавишите си звездни!
И нечий глас отзад се подава, ...
Мъртвите души 🇧🇬
към залеза на преброените ни дни.
Край нас навред
сенки, образи в мъгли,
се размиват в мътни изворни води! ...
Изговорени мълчания 🇧🇬
... да гледаш малко отстрани,
когато другите говорят,
и да мълчиш по цели дни –
като в решетъчен прозорец, ...
Малчугани 🇧🇬
си играят по пижами
на кревата без умора
скачат, тичат и на двора.
Хапват сладко макарони, ...
Вик от задния двор на света 🇧🇬
… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,
нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,
все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,
втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство! ...
От глобалното затопляне 🇧🇬
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
Душата ми 🇧🇬
Започнаха после да пишат по нея,
понякога драскаха с остри пера … и кървеше.
Първи бяха мама и тате:
с пръсти нежни написаха Живот и Закрила. ...
Завинаги 🇧🇬
Завинаги открадна ми сърцето
и чувствата във моята душа!
Така красиво е морето,
така красива любовта! ...
Слепецът 🇧🇬
... слепецо, всички ние сме еднакви, с добри характеристики вървим,
не знаеш как боли от удар с лакти в един живот без маска и без грим,
как сън се спи след тежки два шамара? – които злият ден ти е забил,
и как, изсърбал не една попара, се скитам през света – недраг-немил, ...
Светѝ грешник 🇧🇬
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя, ...
Tи дори за нищо не попита 🇧🇬
в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,
че да го изживеем тъй в безумие?
Окачаш примката, не искам да умра, ...
То не е за разказване 🇧🇬
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати, ...
Отново по въпроса за змията 🇧🇬
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
Шоколад 🇧🇬
и капка мляко.
Аз целия съм зверски глад.
И пред фиаско.
Убива ме за кой ли път, ...
Не искам без теб, ако ти не си тук… 🇧🇬
ако ти не си тук,
не мога без теб,
ако ти не си тук,
какво е от значение?! ...
Господар на литналото Време 🇧🇬
… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –
секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,
и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,
изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж, ...