Ж И В О Т Н А З А Е М 10
Моето писане върви паралелно
със събитията, които са актуални,
нищо не е твърдо предопределено,
а е само евентуална възможност,да стане. ...
Исках да боядисам света в зелено,
защото ти обичаш зеленото.
Тогава исках навсякъде,
където погледнах, да е твоят цвят и
исках да нарисувам върху теб ...
Вечерни мисли!
Не ми се иска заблудно да се напивам,
а да се омайвам... търпение да добивам.
В главата ми, толкова много идеи звучат,
или ще се реализират... или тихо ще отзвучат!? ...
Иди го разбери Света... уж много го обичаме
и в него не само се вричаме,
живеем го по наше си разбиране,
дори без да се замисляме.
Носи ли ни той блага, всичко друго е лъжа. ...
КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае. ...
Left in uncertainty,
travels around amongst the clouds,
covered by mud, by fog, by fear
Yet, still strong, intense, and to both - clear.
Has to be hidden and hindered, buried inside, ...
"Хайде сега министри да сменим,
Просто Киро сам властта ни даде,
Главчев прави което му наредим,
аз съм мутрата, която от вас краде!
Завръщам се на власт триумфално, ...
Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...
В пространството, заключило всемира,
Развъждат се посоки и звезди.
Единствено там свобода намират
Мечтите в извънземните бразди.
Единствено там Малък принц се ражда, ...
на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
Мрак, здравей отново! Изгони те частица светлина,
но ти се върна, като я прокуди, след кратък миг едва.
По-тъмен даже станал си, по-тежък, по-отровен, зъл,
а мислех, че от тебе ще да избягам, но как ли бих могъл?
А тя е там - блести тъй ярко, но само спомен ще остане. ...
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ
Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос – объркан и тревожен, скита,
освиркван от нахални лимузини. ...
Ж И В О Т Н А З А Е М-9
Какво става със днешния свят,
защо е изпаднал до това долно ниво
на каменно,духовен,дивашки стандарт,
без видим за излизане хоризонт? ...
Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
Душата ми е в неопределеност от дълго време.
Има само сенки, които ми правят компания.
Докато аз се рея в огромна празнота Погледни назад.
И това трябва да се слее със сенките
и съм се предал на нищото, сянка в сенките. ...
Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея - ...
„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...
Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...