Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...
Горещо благодаря на Игор за разрешението да използвам снимката му.
Двете творби са си лика-прилика - каза той.
Самотна пейка в парка.
Какво ли е видяла?
Тук влюбени без мярка ...
Ах, как искам да римувам „още” с „нощем”,
а ти да се въртиш под мен почти девица
и да облизвам още твоята паница.
Пак искам да те римувам още снощен,
да пощурявам в теб, да се втвърдявам мощен ...
Пропи се в кожата ми самотата,
като бодил, оплетен във памук,
покорно чакането си изчаках,
но в края на завоя пак съм тук...
Вървях и сричах мотота от книги, ...
Ако хората говореха във рими,
ще бъде всеки ден обикновен,
изпълнен с стихове неповторими,
красиви (или грозни, като мен).
Ако хората говореха във рими, ...
Небе, виж - тук съм, под очите ти,
една нищожно малка част от теб...
но гордо тупка във гърдите ми,
че заедно със теб сме свят.
В опустелите си мисли ...
И може би за теб съм просто случка,
случила се в неподходящо време.
За огъня ти просто съчка,
поддържаща твоето горене...
А за мен си направо огън, ...
Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя. ...
Ж И В О Т П О П А М Е Т
“Най-страшното е лицето на живота по памет.”
Иван Динков - „Славянски псалми“
Не искам да живея по памет!
Мигът остава скрит! ...