Аз изгубих всичко... сега остана моята душа.
Миг печален, тъмен и ужасен,
предателство внезапно, неприятно.
Мъка и страдание изпълват моята душа.
Не намирам сили, ни покой, ...
В сумрака те усещам как гориш
и тръпнеш в моите ръце.
В сумрака те усещам как пламтиш,
отдадена на нашата Любов Неутолима!
И слени в общото дихание ...
Разкъсана любов
И ти си сам. И аз - сама.
Изгубени сред джунглата от разни хора.
Простенващи в сумрака с чуждите тела
с разкъсана любов, дарена ни от Бога. ...
Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...
Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.
С иронично, спокойно и невидимо-драматично
откровение, че часовникът няма душа.
В огледалото взира се някакъв странник, ...
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш! ...
Усеща се – неистински живеем
в изкуствен свят, просмукан от лъжи;
мълчим и теглим, за да оцелеем,
и късаме си нервите с вражди!
Болезнен свят, напомпил се с виагра, ...
"Everybody needs Somebody"- в памет на Соломон Бърг - кралят на соула
Всеки има нужда някой да обича.
(Не да притежава.)
Всеки (миг поне) някому се врича.
(После го предава...) ...
Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
Гледах те, но нямах сили да ти кажа,
колко много означаваш ти.
Гледах те, знаейки, че заминаваш,
без да чуеш как сърцето ми тупти!
Без да знаеш колко те обичам, ...
"В Сахара вятърът става сутрин със слънцето
и заспива с неговото залязване."
арабска поговорка
Небето облече медно-червената си рокля,
обърна гръб на Земята и тя посърна. ...
Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...",
се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година,
пет години преди началото на големите надежди.
О, време на измислени величия!
О, тихо време на неосъзнати, ...
Любов, заключена между четири стени,
а сърцето дращи и проклина болката зловеща.
Любов, преплела се между влюбени очи,
а душата бяга и изгаря в жар гореща.
Любов, приела своята съдба за наказание, ...
Аз не търсех вярност, нито нежност,
само кратко развлечение.
Връзките отминавах с небрежност
и търсех само забавление...
Аз не търсех нечия подкрепа, ...
Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
Приближи се още. Да те видя.
Мисля, че съзирам диамант.
Или бисер в наранена мида.
Или... мен? (Във женски вариант?)
Дай си пръстите. Да ги докосна. ...
Аз някак закъснях и да те срещна -
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах ...
"Приличат си!" - ми казват, не отричам -
"Имат тук-таме обща черта!".
Ще лъжа себе си и тебе ще обичам,
виновен си, че мамя любовта!
Той има твоите очи, ръце ...
Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън. ...
В цъфналия лен
Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,
искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен! ...