Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
Слез,
слез много ниско.
Погледни
с очите на мравка: ...
Самота в нощен Пловдив 🇧🇬
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
Eнигма 🇧🇬
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи ...
* * * 🇧🇬
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...
Раздяла 🇧🇬
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...
Пустини 🇧🇬
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...
Не ме спирай 🇧🇬
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...
Сънувал си обич за малко 🇧🇬
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...
Летен Дъжд 🇧🇬
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
След бурята 🇧🇬
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...
Раздяла с полъх на лято 🇧🇬
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
В навечерието 🇧🇬
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...
Няма вече думи 🇧🇬
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...
Mамо... 🇧🇬
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...
* * * 🇧🇬
Скокльо първенеца
дебне го ловецът.
За кожухче меко
цели отдалеко. ...
Погребение 🇧🇬
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца. ...
* * * 🇧🇬
Ей, орелоракощукова, как си ти?
Ей, орелоракощурава – максимум!
Като рак те тегли все назад споменът.
В подмолите пак на чувствата – щуката. ...
Желание 🇧🇬
и усещам присъствието ти до мен сега!
Искам да ти причиня куп неща
и да те даря с любовта.
Чудя се! Какво минава ти през ума ...
Разочарование 🇧🇬
По коридора.
Със стъклени стени.
Те всички те гледат.
През стъклата. ...
На Теди (ko4ka) 🇧🇬
ще дойде той със края на деня.
Тогава ти със поглед към смъртта
ще кажеш сбогом на света.
Дошъл е той - часът във полунощ, ...
Тук, под земята... 🇧🇬
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта... ...
Морско адажио 🇧🇬
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
Празно 🇧🇬
празна стая
празна чаша
празни мисли
празна душа ...