Каквото и да пиша, вижда се –
във всяко изречение си ти!
Писалката и листът ненавиждат ме!
Омръзна им да пиша през сълзи...
Изсъхвам заедно с есенните рози. ...
Вълна се разбива в моята младост
и с пръски студени докосва плътта.
Вървя по ръба и не искам да зная
защо покрай мене върти се света.
Изгубих ли всичко? От себе си дадох ли? ...
Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки ...
Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани. ...
Сред тъмните му дебри съм замръкнал
в лиани, коренища и треви.
Угаснали са поривите дръзки,
снагата, уморена, се преви.
А мечът ми, просичал сто пътеки, ...
И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...
Ще откъсна цвете за теб, ще направя пътека,
по която да минеш с мен; ей така - за утеха -
ще направя венец, той ще бъде за тебе,
ще ушия с конец твойто име на него,
ще раздам на света хиляди чувства, ...
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
Вървя по улиците наши, родни
и питам се къде, в коя страна,
освен във таз, на Кирил и Методи,
се пише с толкоз чужди писмена?
Къде сте, братя, Клименте, Науме, ...
Толкова болка са събрали тези очи,
толкова копнежи, надежда и страх.
Аз в тях виждам слънчеви лъчи...
в тези очи виждам целия свят!
Когато гледам в теб... времето спира. ...
Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...
Живееш в държава уютна,
излизаш на уличка пълна,
хора непознати, но добри се усмихват.
Канят те в чужда къща да преспиш.
Дават ти свобода и да чиниш. ...
Беше вечер - три и тридесет и една.
Пролетен вятър вееше от прозореца отворен,
аз пишех книгата си последна
и въздишах по един спомен.
Падащи звезди разцепват мрака, ...
Не искам да съм ти последната любов,
нито ти да бъдеш моята!
Не само тъй ще имаме живот!
Живот ще имаме, ако сме хора!
А хора ли сме, ще го проумеем, ...
Предварително се извинявам на всички почитатели на Р. Бърнс и "Девойката, която ми постла легло" :)
Мацето, което ми направи супа
(виланел)
Както катеричка лешник във хралупа
ден в ума си пазя, в който срещнах аз ...
“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...
ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕПЕРУДИТЕ
Моля ви, почакайте за малко.
Защо ли, искам нещо да ви кажа.
И щраквам електронната запалка,
опърлила сърцето на етажи. ...
Когато всички птици тръгнат си от тук,
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това, ...