Poesía de autores contemporáneos
Живот 🇧🇬
една обречена съдба,
в която радостта ни клета
се ражда през деня,
а нощем сънищата парят ...
Стаята ми 🇧🇬
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата ...
* * * 🇧🇬
когато сърцето те боли,
когато ти тежи и душата ти кърви.
Трудно е да станеш и да продължиш,
да обичаш или да скърбиш, ...
Реалност, размита с бои 🇧🇬
Нарисувай ми картина,
добави и светлосенки.
После сложи и лице
с бледа кожа ...
Умри, народе закърнели! 🇧🇬
светли бъднини не заслужаваш ти,
със свойта простотия, таз сила нова,
ти всичко хубаво затри!
Умри, не си за тоз свят годен ...
"Имате покана за приятелство" 🇧🇬
едно "приятелство" било ù е изпратено.
Приема го. И снимките разглежда.
И млад, и синеок. И привлекателен.
Той сяда пред компютъра. Поглежда - ...
Тегота 🇧🇬
22.06.10г.
Напразно лутане в небитието,
радостите - кратки, животът - пълен крах.
Щастието в любовта - отнето, ...
Да си тръгвам ли? 🇧🇬
Да, точно там, във твоята душа.
Съгласна съм и на това местенце в дъното.
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.
Ще ме гушнеш ли за малко? За минута-две... ...
Отшелник 🇧🇬
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те, ...
Целуни ме, съдба 🇧🇬
и обгърна пашкулено влюбено двама.
Затрептяха души. Запламтяха във ритъм тела,
затанцуваха блус... танц греховен, не, не е драма.
Докосваха длани. Резонираха мисли с вълни ...
Балканът 🇧🇬
загадъчно умислен и мъглив.
Застинал, мрачно натъжен – посърнал
стои на страж самотен, мълчалив.
Околчица отсреща, също тъжна, ...
Фея 🇧🇬
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси ...
Жена в червено 🇧🇬
Топли вълни, горещо,
пулсира едно желание.
Жена в червено,
тъй близо пред мен стои. ...
Към ТЕБ 🇧🇬
Смело се хвърляш от раз към живота.
Разтваряш обятия, взимаш и бягаш…
Импулсите теглят към всяка посока,
че можеш, безумно на себе си вярваш… ...
До сетния ми дъх 🇧🇬
Ти си моят път, постлан със рози.
Все по него ли към теб ще тичам?
Безвъзвратно хвърлила окови.
Винаги ли тебе ще обичам? ...
В долината на електронния звук 🇧🇬
Се къпем двамата
В тази пресъхнала река от чувства
Дали преди нас
Когато още ни е нямало ...