Poesía de autores contemporáneos
Нежност 🇧🇬
Тръни плета ръждясал преплитат,
рози чернеят в цъфтежа си нов.
Мъхове нежно в листата им се вплитат
и прегръщат силно цвета им суров. ...
Билянините извори 🇧🇬
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха ...
Шарено петле 🇧🇬
и зрънца от жито лакомо кълве.
После крачи бодро и напето,
вижте колко важно е петлето!
Днес обу си новите ботушки, ...
Към Музата 🇧🇬
взех си от "Речник на слабите рими"
думи, с които окичих им края.
Ето ги, Музо, и мойте любими:
всичките рими на голичко "а", ...
Черно кадифе 🇧🇬
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?
Студени като черни ледове. ...
Намерено щастие 🇧🇬
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти, ...
Полет... 🇧🇬
докосната от болката в света,
полита многоцветна,
земна, моята божествена душа...
Сред пошлост, завист и мрак, ...
Умират слънчогледи, значи тъмно е 🇧🇬
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица ...
Следмостия 🇧🇬
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други. ...
Какво искаш още от мен? 🇧🇬
Предавам се на порива и чувства,
предавам се и не искам да се боря.
И правя всичко... подчинена съм.
Какво искаш още от мен!? ...
Изгарящи океани 🇧🇬
лава от мисли
синева
зарево изгря
светлинка ...
Черешова задушница 🇧🇬
Душата ми, заключена послушница,
на вярата - мъждукаща следа,
сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
и своята спасителна звезда. ...
Сън 🇧🇬
слънчевите зайчета.
В стъпките им
кокичета цъфтят и
сънуват бяла пролет... ...
Искам те 🇧🇬
искам...
Искам те сега!
И ще те искам още много пъти...
Макар в очите да тежи тъга, ...
Колкото - толкова 🇧🇬
Не измервай обичта ни в джаули.
Не обръщай в сметки всичко между нас.
Колкото сме взели - толкова сме давали.
Не ми дължиш усмивки или истини. ...
Колко?! 🇧🇬
Толкова истински са сълзите на дъжда…
Толкова нежно ме галят… за да не боли…
Толкова жадно пия… Не спирам… Още… още…
Толкова… колкото… да простя… ...
Ти си... 🇧🇬
нямам нужда от това...
И сама виждам каква е реалността...
Ти си моята далечна звезда,
моята недостижима мечта. ...
Да преброим ли дупките отново? 🇧🇬
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани ...
Скитници клети 🇧🇬
по пътища прашни навред по земята
се скитат бездомни-пребити
свещената правда и истина свята.
Немили, недраги - оплюти, ...