Обичам те и образът ти в мен живее
като бурен огън от унищожителен пожар.
Обичам те и пламъкът в мен грее.
Всеки миг прекрасен... всеки спомен стар...
Отиваш си и само сянката остана ...
Събуди се слънцето. В купчинка сива
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...
Обичай ме в самотната си лудост,
пази ме сред цветя измислени от теб,
за нашето време днес е чудо,
че още има донкихотовци навред.
Наричай ме любима и не спирай ...
Убити птици не съм мярвала да се целуват с пролетни цветя...
🇧🇬
Щом губейки се приближавам до земята,
то нека дишам с нейните велики дробове
и нека да съм камък, който ти премяташ,
неoсъзнаващ, че така оплиташ грехове…
Щом падайки ранявам коленете си, ...
Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...
Първа пролет е! Времето е цъфтежно,
дълго бленувано природно възкръсване.
Във небето се смее с усмивка безбрежна
Слънце! И е светло и топло до пръсване!
Недослушани птици прочистват гърла, ...
Окапаха очите ни любовно
със устрема на сълзите горчиви.
Обичахме се. Беше плодородно...
Но ябълките бяха все червиви.
Замлъкнаха устите ни. В забрава ...
Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята… ...
Бъди до мен! Аз имам нужда само
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.
Бъди до мен! Аз нямам сили вече… ...
Далечност...
Синият цвят е цвят на далечност -
сини са непрестъпните върхове,
синя изллежда и морската вечност,
сводът небесен е син... Какво още - ...
Аз търся в твойте очи спасение
от моя страх, разяждащо съмнение!
Бъди ми ти прибежище в беда
и дом на моето успокоение!
Прикрий ме със ръката блага твоя ...
Животът в стоманена примка ни стяга,
чугунени мелници мачкат неистово,
платина и злато в мъглата ни газят,
едва си душите във зъбите стискаме.
Тъй или инак, както е тръгнало, ...
О, ангеле, ти имаш две сърца:
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...
П О П У Л А Ц И Я
ампутирахме дърветата в своята улица
виждали сте хроми под строй как протягат
остатъци от ръце
под небесните порти милост ли просят ...
Нека пролетта ни носи радост,
нека слънцето носи заряд,
нека с цветята се будят надежди,
с пролет пробуждаща духът да е млад!
Кокиченце мило, бодро наднича, ...
Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
и сърцето си заключих зад каменна врата,
а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.
Откъде дойде ти, скитнико самотен,
откъде изровил си ключа ...
Описвам нещо с очите си върху бялата стена.
Създавам абстракция от невидими форми.
Облечена в червено и черно танцува една суета,
а беден цигулар разплаква струните със тъга.
Непознат господин подминава с уханна роза в ръка, ...