Питаш объркан: "Какво искат жените?"
- Може би само красота и любов.
Те са тъй нежни, както напролет тревите,
очакващи на южняка топлия зов.
После умуваш... "Съществува ли още жената, ...
Знаеш ли, че все по-рядко мисля за тебе,
в живота ми разбрах, че бил си излишен.
И сега ти благодаря, че си тръгна навреме,
дали тръпка си бил, или инстинкта първичен.
След теб дълго гледах по пътя, ...
И после, помня, въздухът се счупи.
Поряза ме. Но вътре ме болеше.
Ти толкоз, толкоз евтино ме купи
с една история. А вън валеше.
Не зная, може би ще има пролет, ...
За другите – бе само непозната,
за себе си – доказано самотна.
И въпреки, че си говореше със вятъра,
обичаше ги другите, та те са просто хора.
За другите – бе някак необхватна. ...
Не вярвах, че ще мога да те видя,
след толкова години без мечти!
И пак си с прелъстяващата риза!
Забравих, че си чуждата! Прости!
А ти дали си... истински щастлива? ...
Пресмятах много пъти, но накрая
започнах да създавам нови смисли
и промених завинаги началото,
омазано от сълзи и мастило...
Та... как да продължи сега задачата, ...
На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич
Аз се спирам до тихите сенки,
промълвявам им нежно, без глас,
че душите им в мен още светят
и за тях украсявам листа… ...
Ако запазим малко приличие,
ако не бъдем част от едносричие...
Ако открием колко си приличаме,
макар не винаги да се обичаме...
Ако потърсим малко откровение ...
От първата ни среща кратък спомен
отдавна крия в своето сърце –
в очи горещи зов огромен
и скрита жажда в две ръце.
Ще може ли писмо, макар от Ада, ...
Не, не се срамувам да обичам.
Нито пък дори да го признавам.
И не мисля, че е редно да бушува
в душата ми несподелена рана.
Не, не се срамувам да живея. ...
Аз ще си тръгна както винаги
и както винаги ще се завърна.
От моите периодични бягства
светът едва ли ще се преобърне.
По диаметъра на неизбежната раздяла ...
Късно е! Тъжна лягам в моето легло.
Не ми се спи, очи не искам да затварям,
притворя ли ги, на живота злото колело
нова страница за мен отваря.
И мислите ми мигом ме предават ...
Защо страхуваше се да ме пуснеш?
Пристъпих прага не като подлец.
Бе истински, когато ме отблъскваш.
Та аз не бях дошла като крадец.
Дойдох единствено като невеста, ...
Под рохкавата пръст погребах кръста си
и вече нямам нищо за умиране.
Духът ми е едничка моя същност,
която вечно ме апострофира.
Огледах се в останалото "някога", ...
С последното вричане куршуми изстрелях.
В десятката точно челото улучих.
Във огнени пламъци като лист потрепервах.
Изгарях, съзнала, че просто... се случи.
Веднъж е обречено с душа да се люби, ...
Зачеркнах тихомълком всички спомени.
Захвърлих зад гърба си дните минали.
Но под чертата гръмнаха без отговор въпросите -
ще продължа ли без теб да живея,
ще мога ли пак да обичам, ...