Poesía de autores contemporáneos
Обич 🇧🇬
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...
Майчина длан 🇧🇬
На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и ...
Тя 🇧🇬
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...
Врачка 🇧🇬
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...
Багетите на Кладенчаря 🇧🇬
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...
Изпита свобода... 🇧🇬
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
Не бях мъдрец във Българското Слово 🇧🇬
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
Destined love 🇧🇬
Слънцето навред огрява,
Пръстите претръпват конвулсивно,
Трепетната атака е масивна.
Неволно стисвам устни за целувка, ...
Сеч из корен 🇧🇬
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
Петият елемент 🇧🇬
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
Случка с дума 🇧🇬
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
Вали дъждът от рая на душата 🇧🇬
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
Обещанието 🇧🇬
без значение колко близки може да бъдем
каквато и да бъдеш и в каквото и да са превърнеш
за колкото и дълго времето да вземеш
Обещай, че ще ме повикаш ...
Феникс 🇧🇬
в жар и жупел горя.
Вечна майка, нивга родена,
копнеж гори ме, нов свят да родя.
Запалвам мечтата за ден, ...
Утро във Варна 🇧🇬
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...
Топъл стих 🇧🇬
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
Старчето с димящата лула 🇧🇬
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
Възход... 🇧🇬
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
Красива си, когато си отиваш 🇧🇬
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
А може би и зимата тъгува 🇧🇬
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...