Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
БЯХ МИСЪЛ
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
В края на зимата-
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
Очи не свеждай… Мракът е нюанс.
По-светъл е от дивата ми същност.
Въпросът е доколко имам шанс
и да речем, онази женска дързост,
за да изпипвам грешките докрай. ...
Ето - баницата ни ще се дели,
всеки иска по-голямото парче,
всеки повечко да си лапа цели,
власт жадува и банкянско борче!
Изпокара се с "промяната", ...
Строши прозореца на четвъртия етаж
изхвърли раницата на някой от там ей така преди час
отвърти болтовете на стола даскала се изненада
после ще му мислим к'во ще стане с нас
Седят наведени сега осветени лица от толкова глупава светлина ...
От твоя скучен монолог ...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
Така е то – с адрес на кръстопът.
И кой строи си къщата на ъгъл?
В очите ми прозорците блестят
и вятърът признава, че е лъгал,
не може съ̀лзите да изсуши, ...
МАЛКИ ЖЕНСКИ НЕЩА
Дали ще ме забравиш, аз не знам.
И тъй като старик съм непотребен,
във моята последна капка RAM
ще си прикътам споменче от тебе! – ...
Някой ден ще се върне тъгата,
и ще легне удобно в твоите мисли.
До синьо в юмрук ще ти стиска душата
от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.
Някой ден ще протегнеш ръце, ...
КУТИЙКАТА НА МАМА
... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,
рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,
и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни, ...
Въпроси към Пеевски и другите съвременни титани
🇧🇬
Прощавайте, о, богоравни богове,
излюпили се в мътните години,
избраните от купените гласове
и ГМО-та от секс между роднини,
но се изправям тук, като плашило ...
Остави! Не ме допускай.
Не позволявай аз да те обичам.
Ще те нараня, не се отпускай.
Не желая на любов да те обричам.
Ще бъдеш наскърбена, ако избереш ...
ЕДИН СМЕШЕН ЧИЧКО
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест, ...
Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам, ...
Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...