Poesía de autores contemporáneos
Черно 🇧🇬
Синьо значи, че още те обичам.
Но привечер идва залез, а залезът е по-красив, защото променя цвета на небето.
Един ден е жълт, един ден- оранжев,
един ден-розов, а друг- червен. ...
Приказка за по-големи 🇧🇬
Приказка за по-големи
Във малка къща до гората
живееше бедняк един,
той имаше си куче вярно ...
Задачи 🇧🇬
Задачите, задачата съдбовно
Е явление.
Съдбата пътища чертае.
И мисълта - тя съдбата ...
Писмо върху първия сняг 🇧🇬
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...
Не чакам на охлузени вълшебства! 🇧🇬
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето, ...
Съкровище 🇧🇬
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
Предпразнична 🇧🇬
напред към празничните дни
оставям грижите далече,
забравям за горчивини.
Навярно грешник съм, предрешен ...
На лов е хукнало за фараони 🇧🇬
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
Студ 🇧🇬
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...
Непознатият 🇧🇬
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени, ...
Чужбина 🇧🇬
и пращаш самолети да ги отвлекат.
Обръщат те главите си, сбогом родино,
ще идваме по Коледа, друг е вече нашия свят.
А самолетите тези сиви хищни птици, ...
Интимност ли? 🇧🇬
Има я - отпаднат тайните.
Интимността е времето заедно прекарано.
Човекът е пъзел, а не това,
което на първа среща е казано. ...
Сън 🇧🇬
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...
На хладно безразличие обречен 🇧🇬
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
Панелна рапсодия 🇧🇬
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...
Моята сладка болка 🇧🇬
някак неочаквано се появи.
Влезе направо в живота ми,
без дори да разбера.
Влезе право в мислите ми, ...
"Към войнолюбците" 🇧🇬
задето сте опушили небето.
Бог вижда ви и чудо ще направи.
Къде е бог?Подсказва ми сърцето,
че той е тук и пак е верен на Земята. ...
Тя 🇧🇬
Знаех, че и дома не беше дом когато в него не беше тя, подкрепата й топлата й душа, не ми трябват чужди лица
Когато ми липсваше, тя се появяваше отново, все същата такава с която самата тя ме зап ...
Портокал 🇧🇬
чиято кора пада по същия начин сега,
както когато го белих за теб,
чийто вкус е същият както преди,
чийто цвят е все още един от любимите ми, ...