Poesía de autores contemporáneos
И споменът за лятото е с вопъл 🇧🇬
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
11:11 🇧🇬
когато идва усеща ли се тя?
Има ли разлика между смъртта и любовта,
когато еднакво заравят ме в пръстта?
Има ли тя твоите очи, тези очи, ...
Орисница 🇧🇬
с име благородно на богиня.
Сама избра тринайсетия ден
от месеца декември. Да те има.
Усмихна се щастливо на света, ...
Код за достъп 🇧🇬
за взлом в мислите"
Vessi Vlaich
Дали ще мога да вляза с взлом
в мислите ти? ...
Моят дядо Коледа 🇧🇬
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...
Скришна старческа сълза 🇧🇬
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...
Ред и хаос 🇧🇬
Подреденост нужна е в живота.
Ред и ритъм, да.
Лесничеят с вода студена се облива.
Ден всеки - сутрин - следобяд. ...
Равносметка 🇧🇬
изпълнени с младежки плам и чувствени слова,
посипаха се с бял прашец косите ми
и бръчки впиха пипалата си във моята снага.
Но вперил взор назад във времето ...
Кога?! 🇧🇬
човека ще стана,
когото не бях
от страх от промяна,
и с луда душа, ...
По лунната пътека 🇧🇬
Вървя по лунната пътека,
наоколо е тишина…
Сърцето ми към тебе се обръща,
за да последваш тази красота. ...
Мъдростта на децата 🇧🇬
където ти проблем съзираш
затова, че си голям
и мъгла в очите имаш...
Погледът ти е забравил, ...
Под затворените ни клепачи 🇧🇬
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя - ...
На любимите 🇧🇬
и остава празнина,
със която не заспива,
и усеща хладина.
На любимите си хора, ...
Корида 🇧🇬
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина, ...
Надеждата е път в мъглата 🇧🇬
и с надежда по нишката на живота -
нарекли е някога съдба,
определяща на всеки квота.
Но от първия до последния ден ...
Какво си ти, Любов? 🇧🇬
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...
Тя ми липсва 🇧🇬
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...
измислих си..... 🇧🇬
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
Без въпроси 🇧🇬
Лековерно, топло като куче.
Без преструвки. Сякаш си различен.
И топи ината ти неслучен.
Не задава купища въпроси. ...
Прави ме щастлива! 🇧🇬
Настръхвам, настръхвам когато ме погледне с онзи горещ поглед, поглед който казва всичко.
Топли ме с целувката си за сбогом.
Изгарям от казаните думи, изгарям от искреността му.
А ръцете му! Ръцете му на пръв поглед бяха груби, но докоснеше ли ме се разтапях. ...
Самопортрет 🇧🇬
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.
Предателства не мога да понасям ...
Детски смях в топъл свят и студен сняг 🇧🇬
за нас е спряло
за зимата по-специално
неудобно за някои за нас детска площадка
стигаща мечти до безброй звезди с кацаща совалка ...
Корени 🇧🇬
Да се храни той всестранно и разнообразно -
Душата негова и дух.
"Дърво без корени" не трябва той да бъде.
Родители и прародители са корените. ...
В нощи сини 🇧🇬
Във нощи сини мълчаливи,
във нощна странна тишина,
в сияния така далечни,
в най-нежните за мен слова ...