Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Молитва за България (азбучен акростих) 🇧🇬

Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...
Да пребъде твоят корен, ...

himik

Poesía » Verso acróstico

1.1K 4 6

Моята роза 🇧🇬

Аз ще те обичам и с бодлите,
ей такава - истинска и нежна.
Аз ще те обичам и с бодлите,
защото ти си моята надежда.
Защото ти обичам аромата, ...

Исс

Poesía

766

Надеждата и нощта 🇧🇬

И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...

ЛюдмилаДанова

Poesía

990 1

Розата, която ме омайва… 🇧🇬

Любовта не може да се скрие,
не може и да се отрече.
Но тихо, много тихо нашепва тя,
и може да бъде толкова тиха.
Тази любов, която от клетката ...

Kalia1117

Poesía » De amor

1K 1

Доброта 🇧🇬

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...

tanq_mezeva

Poesía » Para niños

765 5 6

Ще съмне 🇧🇬

Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...

veesii70

Poesía » Otra

854 2 1

Тишина 🇧🇬

Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...

aap

Poesía

542 3 5

Желая те 🇧🇬

Не знаеш колко силно те желая
и как се взирам в сивата тълпа
дано сред всички тях да те позная,
повлечена от тъмната вълна!
Очите ти останаха в душата, ...

gogata622

Poesía » De amor

952

Малко дървено човече 🇧🇬

МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...

Валери_Станков

Poesía

436 2 1

Снегът 🇧🇬

Днес нямам за даване,
и за вземане нямам…
Дадох всичко –
до смърт заболя…
И снегът ме разбра, ...

dianjelly

Poesía » De amor

752 1 3

Шокиран 🇧🇬

Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

580 1

Зарад Теб 🇧🇬

Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...

Делин

Poesía » De amor, Verso libre

676

Автограф върху леда 🇧🇬

АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...

Валери_Станков

Poesía

412 3 4

Снегът в хората 🇧🇬

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...

dramaqueen

Poesía

538

Луна 🇧🇬

Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...

tgt92

Poesía » De amor, Del paisaje

596 1 1

Свещени сълзи на стоманено мъжко лице без гримаси 🇧🇬

Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...

Stew_Carrey

Poesía

530 1

Всеки сняг е бедствие в България! 🇧🇬

На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...

hcs

Poesía » Civil

1.1K 1

Когато А̀кро-„кич“ до̀йде от „(аз) кѝча“ 🇧🇬

Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...

rhymefan

Poesía » Verso acróstico

1.2K 2

Стъпки в снега 🇧🇬

Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...

ДаниелаВиткова

Poesía

581 7 16

Научиш ли, че край не съществува 🇧🇬

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...

yotovava

Poesía » Formas fijas

621 5 10

Човекът със златното ключе 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...

Валери_Станков

Poesía

874 6 4

Днес палачинки правя си сама 🇧🇬

И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

1K 4 9

*** 🇧🇬

една страна е
на просѝя - с властващи -
на прехранѝя

rhymefan

Poesía

829

кефайку 🇧🇬

босоного лято
калта под ноктите
помни пътя

mihri61

Poesía » Formas orientales

882 2

Анико 🇧🇬

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...

Мариела_Георгиева

Poesía

731 1

Бели хризантеми 🇧🇬

Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...

DORA.1

Poesía » Otra

815 1

... И роди се ти 🇧🇬

Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...

Violet_86

Poesía

497 5 7

Да пиша? 🇧🇬

Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...

байГецан

Poesía » De humor

1.1K

Ехо 🇧🇬

Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...

ПетърТарамбичков

Poesía

961

Богатство 🇧🇬

На проф. Любомир Котев
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...

Ranrozar

Poesía » Otra

583 6 11

Картината в моята стая 🇧🇬

Картината в моята стая
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

478

Митология 🇧🇬

Митологията е врата душевна.
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...

Лесничея

Poesía » Verso libre

675 1 2

С депресията така се прави 🇧🇬

Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...

mislitel

Poesía » Filosófica, Civil

619 1 7

Градът на мъртвите 🇧🇬

МЪРТВИЯТ ГРАД
Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:
бездиханен, без прозорци и врати, ...

palenka

Poesía

1.3K 9 44

За живота 🇧🇬

Може би...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...

ValentinaMitova

Poesía » Verso libre

731

Южен плод 🇧🇬

Мечтая си за чудното море,
за белите вълни и топъл пясък,
кръжащи чайки в синьото небе
и изгревът със златния му блясък.
До мен е утрото със сънени очи. ...

Жабокът

Poesía

462 3 1

Черна виелица 🇧🇬

Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De amor, Del paisaje

653 2

*** 🇧🇬

да
се пише -
Боже - по поръчка -
е от Словото самоотлъчка

rhymefan

Poesía

736

Cветът отдавна вече си е ваш 🇧🇬

Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

1.1K 3 4

Човек е многоточие в Безкрая 🇧🇬

ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...

Валери_Станков

Poesía

401 5 3

Poesía de autores contemporáneos

Молитва за България (азбучен акростих) 🇧🇬

Моята роза 🇧🇬

Надеждата и нощта 🇧🇬

Розата, която ме омайва… 🇧🇬

Доброта 🇧🇬

Ще съмне 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Желая те 🇧🇬

Малко дървено човече 🇧🇬

Снегът 🇧🇬

Шокиран 🇧🇬

Зарад Теб 🇧🇬

Автограф върху леда 🇧🇬

Снегът в хората 🇧🇬

Луна 🇧🇬

Свещени сълзи на стоманено мъжко лице без гримаси 🇧🇬

Всеки сняг е бедствие в България! 🇧🇬

Когато А̀кро-„кич“ до̀йде от „(аз) кѝча“ 🇧🇬

Стъпки в снега 🇧🇬

Научиш ли, че край не съществува 🇧🇬

Човекът със златното ключе 🇧🇬

Днес палачинки правя си сама 🇧🇬

*** 🇧🇬

кефайку 🇧🇬

Анико 🇧🇬

Бели хризантеми 🇧🇬

... И роди се ти 🇧🇬

Да пиша? 🇧🇬

Ехо 🇧🇬

Богатство 🇧🇬

Картината в моята стая 🇧🇬

Митология 🇧🇬

С депресията така се прави 🇧🇬

Градът на мъртвите 🇧🇬

За живота 🇧🇬

Южен плод 🇧🇬

Черна виелица 🇧🇬

*** 🇧🇬

Cветът отдавна вече си е ваш 🇧🇬

Човек е многоточие в Безкрая 🇧🇬

Cola