Poesía de autores contemporáneos
Очите ти с любов за мен 🇧🇬
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...
Понякога 🇧🇬
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
На страховете обявявам стачка 🇧🇬
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
Мъжки поклон 🇧🇬
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
Енергия 🇧🇬
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...
Вече е време 🇧🇬
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
Видение 🇧🇬
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
Сенки от тайните вечерни 🇧🇬
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
Дъжд 🇧🇬
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
С надеждите променя се светът 🇧🇬
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...
Физична свалка 🇧🇬
е опорната точка,
а очите ти лоста,
с който качваш
сърцето ми ...
Моето момиче 🇧🇬
Моята Любима е слънчев летен ден!
Може би защото безумно я обичам
копнея я да бъде до края все до мен.
Моето момиче с мен е толкоз нежна ...
Поетът е Вселенски луд 🇧🇬
Ще те разказвам някой ден,
на Господа ще те разказвам,
несвестен – градският кретен –
със изфирясал мозък – язва, ...
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди, ...
За лицемерието с любов 🇧🇬
облякло шлейф и гордо вдигнало глава.
И ето само миг и ще запее
с любов, но завист черна крие зад това .
О, музо, моля, идвай ти при мене! ...
Жената от обедния влак 🇧🇬
Какви прекрасни мисли ме човъркат,
и аз си вярвам – истински глупак! –
например, че ще дойдеш във четвъртък
на гара Варна! – с обедния влак. ...
Слънчеви дни... 🇧🇬
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
Душа за вграждане 🇧🇬
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
Бездомникът ще съм от твоя град... 🇧🇬
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...