Poesía de autores contemporáneos
Смъртта на Альоша 🇧🇬
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...
Не ни събуждай, Дяконе, недей 🇧🇬
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета и от европедерасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
На попрището жизнено към края 🇧🇬
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
Пазители 🇧🇬
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
Жив 🇧🇬
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...
Едно дете 🇧🇬
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
Фрагмент от мрака. Малка черна рокля 🇧🇬
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
Ще тръгна само с моята душа 🇧🇬
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
Изгубен в думите Човек 🇧🇬
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...
И слънце над надеждата изгрява 🇧🇬
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
Грешно е 🇧🇬
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други… ...
Водата не е до колене 🇧🇬
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
Да бъде лято 🇧🇬
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен
Аз виждам се лежащ на пясък ...
Кръст в небето 🇧🇬
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
Очите на къщата 🇧🇬
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
Цветя за поета 🇧🇬
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
Воинът Дракон 🇧🇬
на Гъсока с ресторант,
после Угуей ме посочи*
и откри във мен талант.
Каза: "Ти си Воинът Дракон, ...
Бэ О Гэ 🇷🇺
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
Абстиненция 🇧🇬
житейски помъдряваш, ако оживееш
два вълка в теб бял и черен битка водят за зло и добро
най-доброто наказание то е
за това, че ти е било прекалено добре ...