Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...
Нали и утре слънце ще изгрее...
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест, ...
Зима
Снегът вали, сълзи се стичат от моите очи,
защо мъка е обвила моята душа.
С какво греших, че не си при мен сега.
Да ме хванеш за ръка - да погалиш моята коса ...
Очакване
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят. ...
http://www.youtube.com/watch?v=sZPzfLqQbC0
Сиви. Кога съм си падала по сиви очи?
Кристални. Още веднъж ще ги погледна.
Не са ли сини? Не, сиви били.
Само да се уверя ще ги погледна, за последно. ...
* За онези моменти, когато всичко ни се струва ясно...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...
Мислеше ли, че можеше да ме имаш?
Мислеше ли, че щях да се спусна
в авантюрата, в която искаше да ме оплетеш?
Мислеше ли, че искаше мен?
Не просто действаше пиян, ...
За тебе няма зора и светлина,
за тебе няма майчина милувка,
за тебе няма бащина подкрепа,
сам-самичък остана на света.
Преди време ти всичко загуби, ...
Ти каза, че съм сладка - но не съм.
Ти каза, че съм мила - но сгреши.
Ти виждаш ангел - стихия виждам аз.
Ослушай се и зад лицето нежно погледни.
Косите рече - разтопено, меко злато, ...
Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,
а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.
За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам
и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...
Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси, ...
Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях, ...
ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...
ОГЛЕДАЛОТО
Той бе забравил своето лице. Не бяха го извеждали отдавна.
Понякога опипваше с ръце страните си – замислено и бавно...
Отказа се от острия бръснач - дори и във ръцете на бръснаря.
И спомените в стихналия здрач оставил беше просто да догарят... ...
Знай, усмивка не всеки притежава,
защото тя при раждането се дарява.
И както рицарите преди години сто,
пази я, с нея ти сътворявай добро.
Усмивката разтопява и ледове дори, ...
Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...
Понякога обичаш да боли,
понякога сълзи се стичат от твоите очи.
Последни сцени виждаш ти,
преди да осъзнаеш, че тя отново те рани.
За пореден път спира ти дъха, ...
Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!
Тежко стъпките пореха въздуха – ...
Капчица от вагиналния ти сок
се стича по устата ми засмяна.
Продължавам да трептя във амок,
гледайки ти тялото - премяна.
От вълнение те стискам дружелюбно ...