Душата, свита както бебе в пелена,
проплакваща от болка, от тъга,
безмълвна днес остала сама
да плаче, да проклина любовта.
Една въздишка тихо се отронва ...
Принцес Ивон е с нов Барон,
събират ласкав тен на яхта „Лубрицица”,
напук на кралския канон -
днес акостират бодро в Ница.
Сто папарака хищно ги преследват, ...
Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...
И днес съм безразлична (както винаги).
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете. ...
Думите ми пак летят в обреченост.
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва. ...
Пожелавам ти само и ти да се влюбиш
но така, че и ума си да загубиш.
Сърцето ти да бие в различен ритъм
и едва тогава аз ще те питам,
дали е все така тъжна луната, ...
Можеш да имаш всички - но не и мен!
Можеш да си като всички - но не и с мен!
Можеш да лъжеш... като всички!
Можеш да ме имаш - но само ако си единствено с мен!
Можеш ли да бъдеш с мен - поне веднъж на ден? ...
Аз тръгнах нанякъде… ти също…
Нямаше „сбогом”… нямаше и гневни слова…
Всичко свърши нормално... останахме в Нищото…
Проявихме Здрав Разум…
Никой не обърна глава… ...
Помня преди да ме напуснеш ти,
как сърцето ми бе свито и как ме болеше,
нещо все ми подсказваше,
нещо вътре в мен ми шептеше,
че е дошъл деня и ти си с друга вече… ...
Бъди до мен
Нощем не мога да спя, все ти си в мойте мисли,
може би няма да мога да заспя,
без да знам, че ти си духом до мен...
Всяка нощ гледам звездите и си мисля за теб, ...
Аз тръгвам пак след сянката ти от цигарен дим,
за да те срещна на брега на пороя неспиращ,
а ти ще се представиш с ново име -последното ти
бе Живот, на друг език ще заговориш, този
вече остаря и знаеш колко ми е трудно да те разбирам. ...
С мисълта за пуст, отруден делник,
за недоизплакани сълзи,
идва моят черен понеделник,
вторникът – отруден, груб – пълзи...
В утрото – навъсено, студено, ...
Забравих да звънна, да кажа прости,
забравих и вятъра тих да помоля,
да дойде при теб, да нашепне в зори,
че още съм същият, времето гоня.
Забравих да пратя и топлия дъжд, ...
Студено е, мамо, вземи ме при тебе
там горе, където си ти,
твоята нежна целувка ме стопляше,
защо не е както преди...
От лъчите на слънцето люлка ми правеше, ...