Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете, ...
В очакването преживявам всичко,
отминалите с тебе мигове,
минутите, в които жадно исках,
тъй просто всеки миг да спре!
Ах, тези нощи пълни с очакване! ...
Бягам целеустремено в нищото
и бавно се изгубвам в самота.
Напуснах на дома огнището,
за да диря по-добра съдба.
Постоянно сблъсквам се с проблемите, ...
Жестове и мимики - измама,
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда? ...
Лежиш под завивките - толкова мъничка,
говориш за релси от светлина
и за безкрая - син и безсмъртен.
Говориш за пътя си към смъртта.
Говориш, говориш. Аз вярвам, склонила ...
Ноември срамежливо разсъблече
едно небе, подобно на глухарче.
Градът в краката му мълчи
като унило, белобрадо старче.
Дърветата се смеят срамежливо, ...
Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата ...
Любов
Всички казват: любовта минава.
Казват, че и болката след нея преминава.
Но защо тогава на мен не ми минава?
Страдам всеки ден по теб и от теб. ...
... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев) ...
Обичах да те срещам във мечтите,
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота! ...
От виолетовия поглед на есента
нали чадърите на гъби виолетки се роят
на причудливи въртеливи колела
по дъното на габъровите гори,
полузагърнати във шумол на листа, ...
По голото ти рамо лазят светове,
с нито един не успя да се разминеш -
няма такова място, което да допринесе
толкова много, колкото и вредно да е
и в колкото и процепи на времето да се провираш. ...
Опушена и мрачна - ограбена душа,
кръчмата квартална спасител е в нощта.
Препълнена и шумна с бохемската тълпа,
несретници в живота тук пият по една.
Една голяма водка на екс ми спря дъха, ...
Във всяко нещо тебе виждам.
Поглеждайки се в огледалото, пак тебе виждам.
Имайки предвид, че обичам да те виждам,
в момента просто не желая да те виждам.
Защото видя ли те, виждам нас, ...
Беше нощ една и страстна...
Беше дива и до някъде прекрасна...
Нямам ярък спомен, някак си не исках...
Не помня даже как и колко е било...
Не значиш нищо, ти си стара болка... ...