Poesía de autores contemporáneos
Прощално 🇧🇬
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...
По пътя на живота 🇧🇬
и неизвестност, дето само плаши.
В тунела хоризонтът е издут.
Страхът не шава, затова е прашен.
Скоростта се хили изтървана, ...
*** 🇧🇬
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...
Жената, когато мирише цвете... 🇧🇬
Щом жената помирише цвете,
вече не е същата жена.
Изведнъж по цялата планета
се разлива нежна светлина. ...
Траектория на самотата 🇧🇬
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет, ...
Есен 🇧🇬
Ето, замина си лятото,
пойните птички отлитат на юг.
Есента отново напира,
покри земята с килим от листа. ...
Късно е 🇧🇬
теб да не виждам.
И маска на сърцето си сложих
за теб да не мисля.
А е толкоз студено във мене. ...
Усмивка скрих 🇧🇬
Лятото отмина,
с него си замина
моята любов,
за която на всичко бях готов. ...
* * * 🇧🇬
Звездни часове.
Минути,
секунди,
един миг... ...
Манифактура 🇧🇬
от слънчев прах и твоя смях
направих си брикети за камината.
Грях 🇧🇬
И две тела, като с магнит слепени.
Красива, дива голота...
а после мисли разпилени.
Утро. Поглед. Тишина. ...
В лилаво... 🇧🇬
със златоткано, мастилено-синьо небе,
аз не преставам за теб да копнея.
Тръпнат за ласки мойте ръце...
В лилаво-теменужени нощи, ...
.... 🇧🇬
Защо да чакам пак аз теб, защо?
Нима не страдаш и не плачеш ти?
Нима обичал си ме някога, кажи?
...........................................................
Съсед 🇧🇬
Военен бил е като татко,
но често в моя тичащ ден
го поздравявах даже рядко,
а той със ръст обикновен ...
Фрустрация 🇧🇬
а Тя наднича през очите ми и пита:
"Накъде така?"
Сам, опустошен, омърсен до болка,
крещя онемял. ...