Poesía de autores contemporáneos
В очите ти оглеждах небесата 🇧🇬
През гъсти мъгли денят попи в нощта,
като вода в пясъка.
Гората спяща остана в златистата мрежа
на вятъра буен. ...
Ако има друга 🇧🇬
по-добре да ме заболи, отколкото хиляди лъжи.
Мислех, че съм единствена за тебе на света,
но разбрах, че живея в лъжа.
Представяш си, когато те целувам, ...
Лека нощ, Мечо! 🇧🇬
Знам уморен си. Цял ден си играл.
Гушкам те, сладък! На топло се свивай.
Синята тениска пак си съдрал...
Зная, че още си много мъничък - ...
Край мен светът... 🇧🇬
Поглеждам през прозореца навън,
(за да не виждаш...)
Сменят се картина след картина,
привидно е недосънуван сън. ...
Аз съм тази, която... 🇧🇬
уморен се почувстваш от сивия ден
и моето рамо за тебе е святост –
в един безобиден, но искрен момент.
Аз съм тази, пред теб се събличам ...
И пак за Вапцаров 🇧🇬
От малък още ти се възхищавах.
А днес съм вече два пъти по-стар
от теб - в деня, когато се изправи
пред гибелта си, като пред олтар. ...
Да пия любов 🇧🇬
И с огън от твойте очи тъй пламтящи
запаля леглото на моите страсти.
С целувки подклаждай жарава от нашата обич
и там сърцето си с моето ...
Среща с Дявола 🇧🇬
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
На раздяла 🇧🇬
сто мечти разпилени, сто звезди без простор...
Като цвете поливано вечер пораснали
са копнежите в мене. Твойте длани - затвор -
са ги вкопчили диво във своята хватка ...
Провал 🇧🇬
когато деградира същността ти,
пък ти целуваш демоните в ада
и не желаеш да послушаш съвестта си.
Бавно се погуби, но защо ли? ...
Сама 🇧🇬
че животът може да бъде
толкова труден, когато си сам,
че нощите са по-дълги,
слънцето забулено в облаци. ...
Плен 🇧🇬
наблюдавайки Луната,
аз чакам своя любовник, който
с полъх ме съблича в тъмнината.
Без ръце ме докосва. ...
* * * Корени 🇧🇬
КОРЕНИ
Още чувствам от моите корени
към ума си живителни сокове.
Но сърцето е глухо за спомени ...
хайку 🇧🇬
За спомените
има пространство сред
моите цветя.
* * * ...