Събуждам се... едва е четири... абстиненция,
в миг липса странна бодва ме в нощта,
опипвам се – изглежда, че съм целия,
все пак съзнавам – литнала е... моята Душа.
Ужасен страх пристяга в клещи тялото, ...
Донесла съм дъжд на Канарските острови?
Донесох го, защото исках,
донесох го с всичките си безпокойства,
треперейки, чакащи да ги разплискам.
Разплисках ги. Върху очите ти холандски, ...
За всички преди теб, който съм докосвала така,
за всички преди теб, които ме целуваха едва,
за всичките, които „обич” ме зовяха,
със тръпнещи ръце, с целувки ме горяха,
за всички, за които бях единствената ...
Обичам те, даже когато кажеш, че си ми ядосан!
Обичам те, когато гледаш с погледа захаросан!
Обичам те, когато ми се усмихнеш невинно и скромно!
Обичам те, когато ми даваш любов от сърцето си огромно!
Обичам те, когато се сгушиш в мен като е студено! ...
Уговорена среща в една секунда точно.
През месеца на новолунието.
На мястото, където
пречещите дневности се давят в бурята.
Не съм те написала - ти си ...
Любопитно барчето отварям:
"Къде си скрила, бабо, лукчетата?"
Баба ми с усмивка отговаря
и лакомо започвам да ги смуча.
Обичам шкафчетата да разглеждам ...
И когато в душата бурна скръб се лее,
изпреварил звездите, при теб пристигам аз.
В сънища зловещи прегърнал мечтите,
крещя, но в тишината чезне моят глас.
О, любов, бих построил път от надежди за теб, ...
Мамо, истина ужасна крия
дълбоко нейде във сърцето,
от главата си искам да я изтрия,
за да не видя сълзите по лицето.
Но съдбата по-силна се оказа, ...
Почти романтично
Достигам просторите светли – зората,
зората докосвам с очи възхитен
и стискам аз здраво до болка ръката,
ефирно незрима на утрешен ден. ...
На гробището все пристигат хора
и всеки плаче за приятел скъп,
който някога е бил опора,
а сега навява само скръб.
Аз всеки ден съм тук. И тъй спокойна ...
Нося се с настроението си в бяло,
нежно, като балада, се изви.
Потрепна като есенна камбана,
а след това дълбоко в мен се скри.
И реят се мислите ми като ято - ...
Послушна ли съм? Даже не разбрах,
че много често падах... трудно ставах,
от много болка тайничко ревях
с ръце в юмруци сълзите размазвах.
Понякога, по пътя устремена, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -
на своите колеги оплаква се Стойне.
„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?
Успя ли да запомниш лицата им поне?” ...
Прозаична морска история
Уморително е да стигна до тебе, море.
Трябва да мина през недоспалите си очи,
през евтината усмивка на барманката
от кварталното кафене, ...
Просто вървя
Всеки път, когато слушам тази песен,
чувствам смъртоносна болка в ляво.
Знаех, че пътят няма да е лесен,
но напред вървя,отново и отново... ...