Poesía de autores contemporáneos
Изневяра 🇧🇬
очаква някаква наслада
и към греха протегнала ръце,
вървя напред към Ада.
Изкушението сладко ...
Сезонен пирует 🇧🇬
Златно ято сърца под топола
в октомврийски красив пирует.
С бащин поглед изпраща ги ствола
и с потънал в тъга силует. ...
Смело сърце 🇧🇬
които ме гледат с нежно мълчание.
Твоите устни, пламнали от страст неудържима,
които ме целуват с невинност ранима.
Твоят глас, роден от тишината, ...
Самота 🇧🇬
минавам през сиви стени.
Бурени и тръни,
плачат неми очи.
Каменни магнолии ...
Когато 🇧🇬
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.
Когато в нощите те чаках, ...
Сляпата Пророчица 🇧🇬
_______________________________________
На Леля Вангелия
Пророчице сляпа.
С очи за Вселената. ...
Анонимно 🇧🇬
забравили да гледаме в очите,
но искащи отново да откриваме
доброто, затаило се в душите...
Зад думи често искаме да скрием, ...
Суеверия 🇧🇬
писък зловещ
пресече
сплотения път,
дъжд пороен, ...
Ще те върна... любов 🇧🇬
Еротична обърканост 🇧🇬
пият, разцъфват, умират и двете.
"Умрете!"- крещят, докато цъфтят.
Цъфтят - красиви са, докато умрат.
Черни очи ...
Живот на чернова 🇧🇬
Глухо е във мене.
Кънти душата
в самота.
Думите ...
Приятелка в нощта 🇧🇬
явява се пак до мен.
Ти, приятелко омайна,
ти си моят ден.
С теб споделям всичко, ...
Обичам 🇧🇬
дъждът да сипе тихи вопли, като на птица песента,
а аз унесено да крача, подритвайки листата пожълтели
и срещу мене пак да тичат забравени мечти, поизбледнели.
Морето да е тихо, за пред буря и в мен да се разливат океани. ...
Спрягай глагола! 🇧🇬
Да бягам, да искаш, да не оставаме.
Да бягаш не можеш, не виждаш ли?
Да бягаме, нека не бързаме да се обичаме.
Бягайки. Отбягваш. Беглец. ...
Обичай ме 🇧🇬
и в мислите, и в зрящия ми ден!
Една си ти: тъй истинска за мен,
очаквана, желана и любима!
Добра и топла, ласкава ръка ...
Ноктюрно 🇧🇬
Лица се сменят - бавно или бързо...
А дните сякаш без умора тичат!..
Каквото ни дели, това ни свързва.
Аз винаги така ще те обичам!
Следи 🇧🇬
над хълма, заприличал на гърбица.
Очите ми - дълбоки като стомни,
препълних със тъга... и не те виждах.
А колко късно всъщност е, за Бога, ...