Poesía de autores contemporáneos
Ден нечакан 🇧🇬
и минало сме аз и ти,
ако дойде ден сега зловещ,
още ще ме помниш ти.
Аз няма да изчезна ...
Той пъпли... 🇧🇬
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...
Начало 🇧🇬
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето. ...
Тарантулката на Юлка 🇧🇬
Нито бях я виждала, ни чула.
Уж е паяк, но каква голяма!
Паяжина толкоз здрава няма,
дето да я издържи ще може. ...
Що е то? (Животните в гората) 🇧🇬
Спи в бърлога цяла зима
и кожух дебел си има.
Казват, че е страшен звяр,
на гората господар. ...
И като Ботев 🇧🇬
по пътя си със мойта цел,
ще вярвам, че е идеална
и реалността е някъде наблизо.
И като Ботев ще се боря, ...
Не се извръщай... 🇧🇬
където отдавна вече няма огън... той изгоря...
Остана само частичка пепел в Пространството.
Не се завръщай в миналото -
тази птица отдавна разпери крилете си ...
Бъди готов винаги! 🇧🇬
И когато нещо ти е ново,
и когато нещо те подтиква с поглед да го съзреш,
и в него да се взреш -
тогава то е нещо истинско, реално! ...
Предизвикателно 🇧🇬
Накарай ме в съня ти да се влюбя!
Стани мигът, щастливо споделен!
В мечти ума си искам да изгубя.
Бъди предизвикателство за мен! ...
Угаснаха зениците на птица 🇧🇬
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...
Не те издържам... 🇧🇬
Чуваш ли...
не те...!
Като зараза си,
по кожата пълзиш... ...
Размисли 🇧🇬
и последната надежда
да намеря смисъл
в безсмислието на момента.
Умря и безсмъртната вяра ...