Видях я. Стори ми се истински красива.
Това ли е за теб мечтаната жена?!
Не виждаш ли, че тя не ти отива.
Или си много влюбен, за да мислиш за това?
Кажи ми, плачеш ли пред нея? ...
Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи.
В слънчев ден навън излез и нагоре погледни.
Там, сред облаците бели, ще видиш моето лице,
за да ме докоснеш, просто протегни ръце.
Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи. ...
В страна прекрасна, с култура и история богата,
родих се, израснах и 30 години там живях,
и като личност с много ценности се аз оформих,
защото тя е мойта втора майка и баща.
Пред мен изправи се възможността и шанса ...
Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило, ...
Влажно се мръщят паветата сиви
и разменят с чадъри погледи дръзки
и бързат над тях, с носове сополиви,
безброй минувачи с развързани връзки.
И с блясък в очите, от фенерите нощни, ...
Хотелска стая. Полутъмна.
Диван и спалня, друга стая с две легла.
В едната аз и ти се любим,
оттатък твоят мъж и моята жена.
Отекват стонове на задоволство. ...
... и пак е нощ, под небосклона
двама с теб пак си говорим,
а безброй звезди над нас греят
и луната е свидетел на това,
което се случва. Това е нашият танц. ...
А колко дълго чакала си ти.
И ето че след толкова години
като врабче у теб се приюти
една до днес мечтана дума - сине.
Как светло е край тебе всичко днес ...
Небето тази вечер се разтваря
и лятото по него ще потегли надалече.
Камшици огнени раздиращо изгарят
гърба му загорял. И в кръговратна вечност
ще завалят листата, сбогом казали ...
Ще разглеждам мълчаливо твоето сърце,
устните ти ще докосвам с парещи ръце,
ще опипвам всяка сянка на лицето ти,
ще се лутам в нежността на миризмата ти.
Пак ще вдишвам всяка твоя дума, ...
На ръба на чашата за вино
Стои онази капчица преминала
През слънцето земята но до мене
Не стигнала за толкова нищожно малко време
И спомените някак си разнищени ...
Забрави ме, не се обаждаш вече,
а аз си мислех, че го каза на шега...
Усмихвам се и казвам си, човече,
виновна си, че те боли сега.
Но не очаквах, искам да призная, ...
Понякога усещам, че ме няма.
Тролеят ме души с всички хора.
И празните тепета над града ми
превръщат се в оазиси за тръни.
По улиците, виснали езици, ...
Дъжд вали, облаци в небето се промъкват,
радостта и светлината на мрака за пореден път отстъпват,
доскоро гледах как луната красива и далечна в небето призрачно стои,
и още се измъчвам - колко далеч те чувствам дори във своите мечти!
Бих те помолил да си спомниш миговете, когато беше с мен, ...