Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.
Отново изгаряш, изправен пред болката.
Катериш скалите, търсейки нещото
и пак си накрая на обиколката!
Тръгваш за нова, макар и без сили, ...
Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.
Септември месец. Пети ден пореден. ...
Във утрото откъснах слънчев лъч,
ще го превърна ... в теб.
В усмивката ти нежна ще го вмъкна
и после дълго, в моя ден студен...
ще го превърна в ... нашето огнище. ...
Не те обичам, защото си красив.
Обичам те, защото си себе си.
Не те обичам, защото ме караш да плача.
Обичам те, защото винаги, когато го правя, държиш ръката ми.
Не те обичам, защото се смееш с мен. ...
С думи я разпънахме на кръст,
всичките ù дрехи ù обрахме,
оставихме я унижена и с дива мъст
пред нейното нещастие не спряхме.
Но тя бе търпелива и добра, ...
Понякога се будиш изпотен и с вик,
изплашен пак от черно-бели сънища.
Кошмарът се преплита в един изтъркан миг
и моето име прошепваш в просъница.
И идвам в съня ти с разпилени коси, ...
Не трябва да си тръгваш
със поглед, който удължава сенките,
със думите, които се надлъгват,
че в сряда свършва лятото.
За бога, не разстройвай птиците! ...
Запази ми място в сърцето си.
Аз няма да заемам много. Не искам много.
А само едно малко местенце - най-скришното.
За да не ме забележи никой.
И да не ми завиди, че съм там. В сърцето ти. ...
Задушница
В памет на моя поетичен брат Радко
Колкото повече научавам, толкова по-малко зная
за незримо и видимо. И дали запетая
е денят безтегловен с примка стръмна и ловка ...
Пробляскват съблазнително искрици -
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало ...
Пределно ясна, гледката ужасна...
тежи ми... мислех, че мога да нося.
Греша ли, като опитвам,
като аз гърба си наранявам..
греша ли, питам... като все се надявам? ...
В повехналото лозе на главата ти
неспирно бяга някакво си куче.
Досадно му е вече и не мислиш ли,
че трябва да си търси свое вкъщи.
Оплел си се във кучешки вериги. ...
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича ...