Родена си в далечна Аржентина,
с небе от мрак и мъка натежало,
но вярна до смъртта на своята родина,
сърцето в тебе как ли е туптяло?
Че да се бори със срама, глада и злобата ...
От тъга сълза потекла -
като капчица смола от бор,
изсъхнала в началото на своята пътека,
превърнала се във омраза, страх и мор.
Станали приятелите врагове ...
Завършил школа някога в Прованс
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.
Донесъл той статив, боú, четкú, ...
Гръмна тъпан. Зурната приплака.
Втора писна със жално исò.
Мъжки груби ръце през гръбнака
се прегърнаха в тежко хоро.
Вятър духна във бели перчеми, ...
За една усмивка, на мене посветена,
аз красиви думи бих редил,
за твоята любов, на мене подарена,
най-нежния стих бих ти посветил!
За две очи, копнеещи сега за мен, ...
Обичах те силно, а ти ме остави!
И всичко красиво бързо забрави!
И питам се - какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе!
От болка сърцето плаче и стене! ...
Виждам го постоянно -
така ще е трудно да го забравя,
заричам се, че ще го отбягвам,
но, видя ли го, отново към него бягам.
Какво ми става, полудявам ли? ...
Завърнах се след толкова лета,
след толкова победи и погроми -
да поседя край жълтите цветя,
където някога живееха гноми.
А отсреща, в алената ни леха, ...
Не се предавай, дори да те боли жестоко.
Не се отчайвай, не е време за това.
Дръж главата си вдигната високо.
Недей пролива и сълза.
За случилото се недей се обвинява. ...
Тишина... празна тъмна стая...
Там сме само ти и аз...
Пусни ми музика, за да забравя,
че ще съм с тебе само още час...
Тишината аз приспивам и със всички сетива ...
Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена. ...
Какво се случва, когато няма правилно и грешно?
Животът ти е стая, пълна със въпроси.
Едно решение - и правилно, и грешно -
стига за да разбереш съдбата си.
Какво се случва, когато слънцето залязва бързо ...
Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.
И който ръката ми иска да хване
да измие първо очите си в чисти сълзи,
след това – само да се усмихне,
истински, ...
Наведен поглед и ръце студени,
ситна крачка, отвеждаща от гнилия живот.
Кръвтта едва тече в очерталите се вени
по тялото на кретащия български народ.
Коси златисти побеляха, ...
Лудостта на сърцето
Щом погледнах в твоите сини очи
поисках вечно да остана в твоята синева,
погълна душата, изтръгна сърцето ми,
а аз се давех в твоята синя вода. ...
Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам. ...