Poesía de autores contemporáneos
Къде отиват разбитите сърца 🇧🇬
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...
Помниш ли2 🇧🇬
как притеснено позирах?
Помниш ли как ме целува
и как тихомълком си отивах?
Помниш ли онзи миг, ...
Защо? 🇧🇬
Защо, когато човек поне веднъж е щастлив,
трябва да има болка, да се не чувства жив.
Жив, че живее тъй кратък живот -
тъй мръсен, несправедлив до своя гроб. ...
Лекарство 🇧🇬
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...
Свят от фантазии 🇧🇬
пред захарно стъкло от обещания
и импулсивно лепнала език,
разтапям се по шоколадово желание...
Отекват сметанови нотки ...
Твойте стъпки заглъхват... 🇧🇬
Ти си тръгна! На прага все още
твойте стъпки пак тихо дочувам.
Ти си тръгна! Бдя в моите нощи,
а във дните кошмари сънувам! ...
Въпрос без отговор 🇧🇬
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачà за по-късно оставям.
Омръзнаха ми тези постоянни скандали ...
Коя съм 🇧🇬
и няма какво да ме спре.
Да съм звездица в небето
или бисер в морето,
да галя като слънчеви лъчи ...
Помниш ли? 🇧🇬
Помниш ли всичко, което преживяхме?
Помниш ли как вървяхме за ръка всеки ден?
И ден след ден те искaх все повече до мен.
Помниш ли целувките, които ти давах, ...
Присъствие 🇧🇬
(не си тръгвай, дори ще попея)
И съвсем нелогична и толкова глупава,
аз навъпреки... пак те живея.
Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми, ...