Когато утрото ми се усмихна тихо,
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо ...
Ще ме потърсиш под дъжда - разплискан, безразборен
и като луднала река, попила в жаден корен,
ще вляза в топлите недра на твойто мъжко лято,
изстрадана като съдба на прокълнато злато.
Ще ме откриеш във цвета на първите дръвчета, ...
Обичам по плажа среднощно да тичам,
да флиртувам с безумните морски вълни.
По краката капки солена вода да се стичат,
а аз да потръпвам от студения допир със тях.
Обичам по плажа среднощно да тичам, ...
Вдъхновение
Питаш ме какво правя сега,
искаш да ти отговоря, нали така? - ами добре, тогава чуй това!
Лежа си аз на една поляна,
от слънцето огряна, ...
Всяка нощ душата ти да пали
на болката неугасимия пожар –
и след това безумен да погалиш
с нозете си угасващата жар.
Върху болката си бос да тичаш, ...
Защо си тъжен, принце мой?
Защо е мрачен твоят взор?
Край нас цари блажен покой...
Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!
Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи? ...
"Опитах от кръвта ти"*. И отпих
горчива сладост, тръпнеща тревога.
Във този миг отново се родих
и знам, че да те стигна вече мога.
Едничка капчица у мен преля ...
Тази нощ две момичета са изчезнали след катастрофа
🇧🇬
"Тази нощ две момичета са изчезнали след катастрофа",
две силни колони разнасяха новината.
И всички чуваха, но не осъзнаваха същината...
Една жена потрепна от своето постоянно място
и със слаб глас провикна се - "отрепка"! ...
И чакам нещо да се промени,
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.
Наивен ли си, ако я има ...
Истински се вижда със сърцето, най-хубавото е невидимо за очите
🇧🇬
Истински се вижда със сърцето,
най-хубавото е невидимо за очите
Гледам те и ти ме гледаш.
Изглежда си пленен от мен.
Лицето ли те привлече, или душата ? ...
Може би, когато съм до там,
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова, ...
Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...
Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло. ...
Поднасяш ми сладки череши в купичка с лед...
А до нея - подправките...
Бучки горчива сол и бодли от роза...
Цветове още няма - знам.
Не ги и търся - ...
Скъпо струвам, не можеш ме купи.
Четвърт тиха луна с три звезди.
И любов от вина отмаляла,
като сини подводни скали.
Все от теб да си тръгна сънувах ...
И както в приказките някой беше писал:
"...един принц принцесата спаси..."
и даде й живот и смисъл,
и в радост деня й освети.
И той поискал да я води сам ...
Механизмът на живота се задвижва -
проскърцва като стара кинолента,
а чувствата са семенен зародиш,
покълващи във сивия ни делник.
В очакване светът да затупти - ...