Poesía de autores contemporáneos
Нямам сили 🇧🇬
В плен на смъртоносно отчаяние
съдбата държи моята душа.
Ти си далеч. Това е мрачно изтезание.
Въпрос: "Умря ли любовта?" Крещя. ...
Ангел с дяволско лице 🇧🇬
пропито с едва прикрита злоба
и почти угаснала любов
мина покрай мене.
И обра плодовете на моята душа, ...
Кажи ми!!! 🇧🇬
Кажи ми, мило - болка ли заслужих,
с това, че те обичам,
оставих те да ме направиш на глупачка,
и въпреки всичко - обичам те! ...
Раздяла 🇧🇬
тръпне отчайващо моето сърце.
Подобаващо не се сбогуваме,
докосваш само моите ръце.
Сърцето ми бие силно, ...
На разходка с баба 🇧🇬
стига! Тръгваме полечка
на разходка двете с баба
по познатата пътечка.
Хей я там гората близка! ...
Самотата е сива жена 🇧🇬
Днес, Самотата до мене се спря
под дъжда!... Както чаках трамвая...
Мимоходом погледнах я... Сива жена!
Тя, дали ме хареса?... Не зная. ...
Ако можехме... 🇧🇬
да плачем,
когато... ни
напуска любовта,
ако можехме ...
Кредец на звездни лъчи 🇧🇬
бездиханните звезди.
Приятели на Луната,
на Слънцето по-малки сестри.
Но сред тъмната материя ...
На моето пораснало момче 🇧🇬
той е най-безпомощен,
но е така устремен;
най-уязвим е,
но така решително ...
Сиротна песен, обвита в дим 🇧🇬
Догаряща цигара... това съм аз,
а душата ми е гъст привит каприз,
от пушек нижещ се измежду пръстите
на някой горски дух. ...
Раздяла 🇧🇬
дойде решаващият миг,
когато като есенни птици
разделяме се тъжно с вик.
Всичко има в раздялата- ...