През колко огъня трябваше да мина,
през колко любови и разбити сърца,
и колко пътища трябваше да измина,
за да дочакам слънчевите лета...
И падежа на колко звезди трябваше да пропусна, ...
Вратата вярна за мен отваря се, когато ми не трябва.
Врата от чуждо въображение махагоново оцветена,
отзивчиво застанала на любимото си място,
точно пред туй, що някои наричат стая, а други - душа.
Вратата вярна е като вярната жена... ...
Красиво е с теб...
И много е още целувката слънчева в твойте очи...
Вълшебно е с нея -
отваря прехласната в нежност и новия ден...
Преплитат се там ...
Обич изстрадана в ръцете си имах,
поглед с погледа се пресичаха.
С шепи любов от сърцето ти вземах,
душа в душата се вричаха.
Толкова лоша, толкова грешна ...
Толкова е трудно е да стоиш отстрани,
когато стават на пепел всички мечти,
разбива се твоят илюзорен свят,
както вълната се разбива в своя бряг.
Виждаш във очите да напират сълзи, ...
Измислих те - със полъха на вятъра,
от топлия копнеж на мойте устни...
Открих във теб любовника, приятеля
и право във сърцето си те пуснах!
Създадох те - с вика на самотата си, ...
Любов и омраза - две думички кратки,
между тях има мъничък брод.
Те крият във себе си много загадки,
много съдби са разбили във тоя живот.
След разбита любов душата ще страда ...
Илюзия, мечта, реалност и съдба.
Желание и блян в омагьосан храм.
Прегради нови, но познати.
Интриги стари в новите преврати.
Животът на прозрачните души. ...
Той си тръгна... и всичко ми взе.
Сърцето, душата... превърнати в лед.
Единствено болка, мъка, тъга
остави за мене, сама в света.
Черни станаха дните без него, ...
Бюро студентско в ъгъла на стаята,
затрупано с тетрадки и със листи.
И снимка паднала може би от рая -
спомен от изминалите дни лъчисти.
И моето съзнание унесено без думи, ...
Знак остави шпагата на Зоро,
призрак таен и обичан стожер.
Мое време литна, надобрува ли се?
Тук в несрета някой се отчайва.
Там във бъдното някой те очаква. ...
Ти си без мен и аз без теб в тази пустош.
Вече сърцето ми не утолява твоята жажда, затова си тръгна...
Дано намериш непресъхващия извор на любовта...
За да може щастието да е твоят дом, защото всички сме бездомни...
За да може следващия път да не се разминаваме... ...
(с умишлено оплескан ритъм и всички възможни грешки и технически несръчности, за които се сетих;
ей така, за удоволствие и самочувствие само)
Провървя ми най-неочаквано,
макар мъгливо да е и кално днес:
разкривените улички се усмихват, ...
Тя знаеше - елхата в къщи свети.
Усещаше, че лъха на сладкиш.
И помнеше, че дните постни бяха.
Гласът й шепне: Трябва да вървиш.
В две ранички приготвила прилежно - ...
Посоката беше неизвестна
и не исках правилния път да търся,
оставих всичко на съдбата,
тя вместо мен в любовта да открие красотата.
Да търся желание нямах ...