Poesía de autores contemporáneos
Спомените на Марк Антоний 🇧🇬
мъртва тишина цари,
въздухът трепти като в пустиня,
сякаш в пламъци гори.
Лешоядите крещят зловещо ...
Празнота 🇧🇬
Можем ли да си представим колко много боли?
Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,
да пропадаш тъй бавно, как боли!
Стар, изтъркан филм, това единствено остава ...
Илюзии 🇧🇬
но с колко радост дарява те тя,
омайва те с образ блажен,
приемащ живота като дар свещен.
Люлее те в розови мечти, ...
Обичам те 🇧🇬
Прераждам се. Със своята кармичност...
С мълчание
посрещам
всяко его... ...
Ти ме почакай 🇧🇬
Бродя и скитам, и търся зората,
сама във нощта за ръка със тъмата.
Нося дълбоко във мен светлината,
но ровя се в здрач да открия душата. ...
Смисъл 🇧🇬
да го скрия- също,
то говори, то събужда,
към мечтите връща.
Да го спра - едва ли, ...
Подземно царство 🇧🇬
там, където мракът веч цари,
там, лишени от радост безброй души,
лутат се самотни и без мечти.
Но там няма смях, сълзи, живот, ...
* * * 🇧🇬
но и без думи също.
Изсипвай в мене гнилата измама,
бездънна съм да я поглъщам
и силна съм да я превръщам в истина. ...
Обичам те! 🇧🇬
Спри да ме давиш в мечти,
да роня за тебе сълза след сълза,
не можейки да разбера свойта тъга.
Остави ме на мира! ...
Внучка 🇧🇬
с много обич.
Моя внучко, сладка, мила,
като птичка лекокрила,
като славейче мъничко, ...
На изток 🇧🇬
От праг до праг. От изход до изход.
Може би кървя? (но без рана е кое дете?)
Аз вървя... и гледам все на изток...
Аз вървя... без подбуди, без посоки. ...
Лъжи! 🇧🇬
Чу ли?!
Слагам край
на моята илюзия красива.
Няма да те гоня вече. ...
Усмихвай се на друга 🇧🇬
Поглед към морето - там двама седиме,
аз и ти просто като приятели,
аз и ти без никакви други предатели.
Поредната чаша без милост обръщам, ...