Събуждам се сама - от своя вик -
безсилна и отчаяна в гнева си...
О, мисля си, добре се подредих -
спокойствие да нямам и в съня си!
Нали си казах: "Всичко свърши, край!"- ...
Тя в недрата на земята ми гореше,
лава огнена, прегръщаше ядрото.
Ад не беше, но приличаше, болеше.
и погледнах в нея - сякаш овъглена.
И преди да се превърне в пепел сива ...
Остави ме сега сама,
отдавна свикнах аз със самотата.
Приех я вече като моя приятелка
и пред нея си разкривам душата.
И макар че не винаги ме разбира ...
Откъде се взе така отракан?!
Като буря си в разплакано небе.
Защо не ме подмина тихо, като вятър?
Аз нямам нужда да се влюбвам в теб!
Откъде се взе? Нима ще ме научиш ...
В тихата нощ само вятърът свири.
В тихата нощ... между тебе и менe...
В тихата нощ ще звучи във ушите ми
твоето мило и нежно шептене...
В тази нощ звездите не светят, ...
Утринта е предвидима. Ветрове
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва
всяка мръзнала, загърбена звезда. ...
Ще си платя и парното, и тока.
Създание със нестопанска цел,
и аз ще си изляза от живота,
тъй както се излиза от хотел.
Наперен - че съм пил не само мляко. ...
Времето, когато и да го спрем,
би ни оставило всичко да си кажем.
Ние все пак някога ще съзрем
всичките си детайли и ще се покажем.
Аз знам, не за първи път, ...
По улиците и стръмните дувари,
китка зад ухо в червено сложил,
вървя и навярно без да зная,
че някой капан ми е заложил.
Да бе юнак незнаен, бих се бил, ...
"Не те мечтая, няма път обратен" –М.М.
Посоки две си има всеки път.
И връщане е винаги възможно.
Но важното е кой ще тръгне пръв,
кой гордост и достойнство ще заложи. ...
В представите си за живота
се сблъсквах с многото неща,
в които търсех вярната насока,
до които стигах бавно и пеша.
Напред, назад, надолу и нагоре, ...
Топлина
Нощта спуска нежна пелена в нашта стая.
На чаша вино седим с теб и се взираме в безкрая
на очите топли, усмихнати, красиви…
Тиха музика звучи около нас – цигулка, пиано ...
Окапа вечността, събрана в истини.
Изгнива бавно гроба на душата ми.
Посърнала, изгубена, подтисната,
се стрелвам в паралелност непозната...
Лекувай ме с вълшебно отношение, ...
Ти наистина имаш много хубави очи!
Все още ги обичам, нима не ми личи?
За твоя поглед бих направил всичко,
в твоите очи аз виждам моите мечти.
Повярвай ми, че виждам всичко в тях, ...
Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол -
душата ти не е за мене...
От устните ти търсех да живея, ...