Животът, казват, на море прилича.
Един обича, друг пък е обичан.
Един се дави в горест и тъга,
а друг, сърфист в житейската вълна...
Един като делфин умело плува. ...
Нощта е безкрайна до лудост.
Стрелките на часовника спират.
Гледат ни от стената учудено:
Какво ли пък тях ги събира?!
Колко съм див те не разбират. ...
Свистене на гуми. Трясък. Стъкла.
Някой няма да види как изгрява денят,
той, животът, приключи, какво е денят...
В тишината зловеща,
само линейка проплака. ...
>>> По "Славеят и розата" на Оскар Уайлд.
>>>
>>> "Преписах" за един виртуален приятел тази приказка така... и реших да споделя "преписа" с вас.
>>>
>>> С поклон пред гениалния Оскар Уайлд! ...
Върви си, тръгвай и не спирай.
Не се обръщай, не плачи.
Не искам пак да чувам
колко ме обичаш и колко много те боли.
Не съм за теб, момче, разбра ли... ...
Измислях ли те в нощите безсънни,
подпряла длан на клюмнала глава,
или те досънувах в сънищата бели,
надянала през рамо сините крила.
Реалното е вече тъй невероятно. ...
Бъдете земни, коректни и добри,
животът сервира ситуации странни...
Не винаги с блясък и слава върви,
а има промени, сривове славни.
От блясък и горделивост ненужна, ...
Цял един живот
Съчиних си приказка, в която ти игра
онази роля, която аз ти отредих -
плачеше и се смееше по заповед, нали?
Сега защо се сърдиш, ми кажи? ...
Ето я безсънната нощ поредна,
а обещавах всяка предишна да е последна...
Но чаках отново с надежда,
че тази нощ ще те срещна.
Самотна се вслушвам в тъмнината ...
Тъй тежко е сред хора да си сам,
тъй трудно е самичък да се бориш
и вечно да оставаш неразбран,
сърцето за света си да затвориш.
Не ще почувстваш болката ми, знам, ...
И думите ми в единство ще се слеят,
когато сопна се пред всички.
Заедно със смелостта си и неволята
в тишината всички ще замълчат.
И силна съм. И всичко съм. ...
С магия тайнствено забулена
се спуска бавно вечерта.
И бледата Луна зад хълма пак изгрява.
И нежните сърца тя пак с Любов дарява.
И ний поемаме по Лунните пътеки ...
Задъханите дни са ми любими -
живея ги на екс! За всеки миг
парче от спомени съм отделила,
за да останат те незабравими.
Затова съм трудна за обичане - ...
Ти ми звъниш... Отново телефонът вибрира.
Дали не грешиш? Или да греша аз не спирам?
Търсиш ме, ала защо? Няма ли край тази интрига?
Не виждаш ли, че ми е все едно? Не ти ли стига?
Ти ми звъниш... А аз искам на него да се обадя... ...
Братко мой, с тебе тъй различни,
една и съща е нашата съдба,
делим болезнена една тъга,
двамата изгубваме съвършената жена.
Тя бе за мене, тебе, хляб, ...