Тягостно сива тишина, черно-бяла самота.
Сред шумната и разноцветна градска тълпа.
Нежно розов порив на любов
и истеричен червен финален зов.
И отново сива тягост и забулена тъга, ...
Искаш ли с теб да преминем отвъд,
в нова тайна галактика, в нова вселена?
Там е само за радост на душа и на плът,
там светът за теб и за мен отреден е.
Погледни ме със бездънното си езеро в очите ...
Искам да се сгуша в твойта длан,
като птичка клета, останала без дом.
Да ме погалиш ти по болното крило,
да те усетя и да ти отвърна нежно.
Искам да се огледам в твоите очи, ...
Последните думи, които ми каза,
запомних... те бяха убийствено верни.
С кротък изказ и болка показа
смисъла губен из мигове черни.
И погледа помня - погубващо твой - ...
В една зимна нощ аз вдишах самотата,
облегната на вопъл от счупени мечти,
усетих как ти прекършваше тъмнината,
впила нокти в гънките на моите очи...
Вятърът се просмука в моите вени, ...
Потопих се в очите ти, така са дълбоки.
Загубих се цялата и пътя към себе си.
Останах в зениците ти, това бе целта ми
и възнамерявам за дълго там да остана.
Докосвам ръцете ти, потръпвам от допира. ...
Поредна вечер, той е в очакване,
поел е отговорност пред света,
при първото тревожно позвъняване
готов е да изпълни си дълга!
Униформата прилежно е приготвена, ...
Дъждовни дни, студени нощи помня
кого да открия, за да останем завинаги заедно.
Животът ми без теб... ще е живот без мечти.
Шепот от градината на Еден,
като звука на любовта и мира по земята. ...
Ако поискаш любовта си да ти дам -
океан ще те залее чак до пояс.
Но ти се криеш зад измислен параван
и не искаш да признаеш, че си моя.
Ако поискаш само капка от дъжда, ...
Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.
Лутайки се сам в мрака, ...
Всички мостове изгарям
Казах ти, че вече ще бъда нов човек
и на любовта си няма да давам аз превес.
Ще ми е трудно, но ще мога да дишам аз без теб,
макар и да се задушавам, ще вървя напред. ...
Защо, кажи ми, аз допуснах
отново да ме сполети това?
Защо, кажи ми, пак те пуснах
в сърцето си... а даже не разбрах кога.
Защо във тебе пак се влюбих ...
И странно, че се връща всеки път,
забравил за болката, която ти е причинила,
прегръщаш ти коварната и плът
и радваш се, че пак те е ощастливила...
Не знаейки кога ще си отиде, ...