Poesía de autores contemporáneos
Сърцето - съдия 🇧🇬
то често съди и без вина,
щом някой, вперил поглед сластен,
посей на ревност горчивите зърна.
Във власт на неписани канони, ...
Да те догоня... (Безброй лета във мен не се е съмвало) 🇧🇬
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
Последният ми танц 🇧🇬
когато стъпалата ще кървят
след толкова пътеки, изминати във търсене.
Върни се в есента,
сред стотици дъждове ...
Есенно 🇧🇬
и лятото горещо тръгва вече,
коси полюшва златни есента
и тъй красива е, омайна и богата.
Да дойде зимата е рано, тя не чува, ...
През пъстрата поляна 🇧🇬
с безбройно многото цветя
тичам аз на воля
и се радвам на Света
през пъстрата поляна ...
Измислени хора 🇧🇬
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали? ...
На моя клас 🇧🇬
Обичам ви, когато сте край мен...
обичам ви такива,
усмихнати и живи...
обичам ви... макар че някой ден ...
Към Безкрая!... 🇧🇬
Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!... ...
Там, където 🇧🇬
слънце в очите няма да блесне.
Там, където...
дори цветя не цъфтят.
Там, където ...
За малките хора... 🇧🇬
на бурите замъка
нестандартно приказен
докосват някой път
големите Гъливеровци ...
Нарисувай Любов 🇧🇬
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с листенца ...
Откровена 🇧🇬
исках и опитах, но вече ми личи...
Вината си не мога, няма да отричам -
щастие намирах в чуждите очи!
Нещо натежава, доста ни горчи - ...
Завесата пред очите 🇧🇬
Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината! ...
Есента 🇧🇬
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...
Просто сън... 🇧🇬
В първия момент, в който те видях,
видях само очите ти и ги харесах.
След това зърнах усмивката ти,
просто изтръпнах. ...